сряда, 3 март 2010 г.

ИДЕНТИЧНОСТ И РАЗЛИЧИЕ

Размисли за 3 март

Елеонора
За мен 3 март е време за размисъл. Не съм от хората, които ще излязат на площада, ще развеят знамената, бурно ще скандират „България над всичко!“, но накрая все пак ще кривнат в някоя уличка към неизбежната бирария. На 3 март аз съм пред моя компютър. Сам с мислите си, с търсенията, надеждите и болките. Това не ме прави по-малко патриот от онези, които ще минат под прозореца ми с възторжени викове. Но със сигурност ме прави различен.
Всеки национален празник съществува, за да изправи хората пред проблема за идентичността. За разлика от църковните или международните празници националният празник едновременно събира хората в общност и откъсва общността от всички други човешки същества, които живеят на земята. В рамките на националния празник се чувстваш близък със сънародниците си и различен от другите народности и култури. Националният празник като всеки стремеж към идентичност събира и раздалечава едновременно. Обикновено хората усещат само радостното опиянение от принадлежността към една голяма общност и различието остава някак си на заден план. В лошия случай, когато някой се сеща за него, то се превръща в инструмент на отрицанието, в инструмент на онези грозни „Анти“ или „Долу!“ изблици, които неизбежно присъстват във всяко незряло съзнание.
Време е да погледнем на различието откъм позитивната му страна. Време е да се запитаме с какво нашето различие (или което е същото: нашата идентичност) обогатява световната култура. Това е единственият смислен въпрос, достойният отговор на който би ни дал право да се гордеем, че сме българи.

Стефан Пеев