сряда, 3 март 2010 г.

БЯХ НЕСПРАВЕДЛИВ

Бях несправедлив към Петя Хайнрих. Улових се за думите ѝ по повод на предстоящото представяне на стихосбирката ѝ „Разправа с поезията“ и отстрелях книгата. Когато обаче в отговор чух разтреперения ѝ от горчивината на обидата глас и видях лъчезарния лик на може би двадесетгодишно момиче, се почувствах неудобно, неуютно и разбрах, че съм постъпил фейсбукски.
Опитах се да поправя грешката, като ѝ се извиних и в отговор добавих:
Петя, думите ми носеха по-общи послания – поезията е вечна, каквото и да се опитаме да кажем срещу нея; поезията не се изчерпва с една или друга поетична книга, школа, направление, епоха, стил; поезията е в самото естество на говоренето, както способността да се раждаме е в самото естество на човека.

След това изведнъж си помислих, че ако не беше Петя, никога нямаше да изрека на глас „Поезията е в самото естество на говоренето, както способността да се раждаме е в самото естество на човека“.
Какво пък. Дори когато грешим, можем да стигаме до прозрения.

Благодаря ти, Петя, и успех на книгата ти.

Стефан Пеев | КОНТЕКСТ | КНИГИТЕ.НЕТ |