сряда, 10 март 2010 г.

УМЕРЕНА ДОЗА КОНСЕРВАТИЗЪМ

Съдник
Вече остарявам. Усетих го не с тялото, а с гласа си. И не защото шепна или гласът ми е станал немощен, а защото в артикулацията на думите усещам строг ред, а фонетично – те, думите, зазвучат със суровия тон на съдника.
Случва се да си припишем тази роля. Ролята на съдника. Обикновено не чакаме друг да ни възнагради с това право. Узурпираме го или си го присвояваме самоволно.
При всички случаи ролята на съдник, при която самоиронията клони към минус безкрайност, е пагубна. Пагубна е за съдещия, пагубна е за съденото, пагубна е за осъдения.
Но ако в ролята на морален съдник всяка произнесена присъда е присъда и над самия изговарящ я, по-скоро трябва да я приемем като консерватизъм – умерен, може би благ, позитивен, надявам се, но... консерватизъм.

Стефан Пеев