Когато се зададат избори, хората тръгват към урните. Тръгвам аз, тръгва моят възрастен съсед отляво, тръгва комшията ми отдясно. Тръгват и тези, с които FaceBook и форумите са ме срещнали. В тъмната стаичка всеки от нас завършва своя избор. Едни са направили избора си предварително, други се опитвам в този миг да вземат решение. Когато обаче запечатаният плик влезе в урната, той тежи еднакво. Всеки глас на всеки от нас има еднаква тежест. И тази чисто количествена равнопоставеност се нарича демокрация. Нямам нищо против демокрацията, стига да виждам в нея присъствието на демоса и стига някой да може да ми обясни смислено „Що е то демос в съвременните условия?“ Дали демосът са и хората, които засипват форумите и всяко интернет съобщение (независимо дали е ляво, дясно, дали идва отгоре, или отдолу) с всевъзможни грозни, обидни, нецензурни квалификации и слова; хора, които в своя нихилизъм не оставят без гавра никого и нищо. Искрено се надявам някой ден да се роди движение на сдържаността. Хората, които най-много крещят, нямат представа, че никой крясък не се вписва в битието. Защото не с крясъци променяме живота си, а с благоразумие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар