събота, 13 март 2010 г.

КАК ДА ИМ КАЖА

ИГРА НА ЗАРОВЕ



Да вземем за пример Юсуф. Юсуф Рабех. Юсуф става сутрин, прочита си молитвата. Закусва. Взема автомата и е изцяло на разположение на своя командир. Юсуф знае защо върши това. Прави го в името на Аллах, на вярата си. Той знае и кой е мотивът му да се бори. На него не му е нужна демокрация. Не иска да вижда афганистанските момичета да се въртят около пилона на нощен клуб, разкривайки знойна гръд и стрелкайки сладострастно с тъмните си очи пияните посетители.
Днес Юсуф е на позиция в планината. От хълма, където лежи, се вижда долината. По нея лазят фигурите на американски войници, които претърсват района. Юсуф чака. Той знае е, че е недосегаем. Планината ще го скрие, просто ще го погълне и ще изчезне от погледа на американците. А ако някой куршум все пак го застигне, то ще е за добро. Куршумът ще го изпрати при Аллах и Аллах ще го възнагради за мъченичеството му в името на вярата. Затова Юсуф чака. Времето е негово. Понякога поглежда през оптиката на автомата си и избира една или друга от движещите се фигури. Може да я свали с един изстрел. Мерникът му е точен. Но Юсуф не бърза. Защото това е игра. Не е компютърна, а истинска. Игра на криеница, игра на истини, игра на вяра.
Джеймс е стиснал здраво автомата в ръцете си. Горещо е, но Джеймс е обучен. Истински войн е. Минал е успешно всички изпитания на курса по бойна подготовка и е завършен и опитен рейнджър. Джеймс знае, че е длъжен да изпълни заповедта на командира си. И е тук в името на държавата си, в името на Америка, в името на демокрацията.
Днес отгоре Аллах и Бог играят на зарове. Мятат кубчетата и се обзалагат. Единият от двамата ще спечели. Единият от двамата долу на земята ще се прибере у дома морен, но доволен, че е оцелял. Но само единият. Другият ще поеме пътя към небитието. Заровете са хвърлени. Остава да се прочете посланието им.