Все по-често вечер ме спохожда една натрапчива мисъл и един повтарящ се глас. Гласът е на мой много близък приятел, а думите, които не престават да кантят в ушите ми, са: „На кого му пука“.
Приятелят ми често използва този израз, когато иска да подчертае безразличието на околните към проблемите, които обсъждаме.
„На кого му пука“.
Няма как да свикнеш с този глас и с тези думи.
Калин знае това и затова ги повтаря – за да не свикваме. Да ги знаем, да не ги забравяме, но да не свикваме.
Думите са предхождани от мисълта, че сме тотално безразлични към хората, които създават науката у нас. Особено към хуманитаристите, чиито постижения са неизмерими.
У нас отсъства уважението на обществото към научния специалист. Повечето хора са склонни да мислят, че между фризьорката и преподавателката в университета няма друга разлика, освен че едната може да е зле подстригана. А иначе – какво значи да си преподавател във ВУЗ. Нищо повече от това да си продавач на билети в местната автогара, шофьор на автобус, таксиджия, автомонтьор, диспечер, счетоводител в малка фирма, механик. Работа като всяка работа. Само че с книги. С повече книги. И какво че мисълта ти може постоянно да е впрегната в решаването на някакъв проблем. Такава е работата. Да си я вършат.
Всъщност:
„На кого му пука какви ги върши един научен специалист“.
Приятелят ми често използва този израз, когато иска да подчертае безразличието на околните към проблемите, които обсъждаме.
„На кого му пука“.
Няма как да свикнеш с този глас и с тези думи.
Калин знае това и затова ги повтаря – за да не свикваме. Да ги знаем, да не ги забравяме, но да не свикваме.
Думите са предхождани от мисълта, че сме тотално безразлични към хората, които създават науката у нас. Особено към хуманитаристите, чиито постижения са неизмерими.
У нас отсъства уважението на обществото към научния специалист. Повечето хора са склонни да мислят, че между фризьорката и преподавателката в университета няма друга разлика, освен че едната може да е зле подстригана. А иначе – какво значи да си преподавател във ВУЗ. Нищо повече от това да си продавач на билети в местната автогара, шофьор на автобус, таксиджия, автомонтьор, диспечер, счетоводител в малка фирма, механик. Работа като всяка работа. Само че с книги. С повече книги. И какво че мисълта ти може постоянно да е впрегната в решаването на някакъв проблем. Такава е работата. Да си я вършат.
Всъщност:
„На кого му пука какви ги върши един научен специалист“.
Разминавам се с Калин в Университета. "Здравей! Как си?", поздравявам аз. "На кого му пука!", отвръща ми той.
ОтговорИзтриване