АЗ СЪМ АЗ

Отпусни се. Стига си се натягал, стига с този самоконтрол, стига с тази пайдея. Този глас ехти някъде в невроните на подсъзнанието ми. Изтървавам чаша. Ето, видя ли. Това е лапсус. Фройд го е казал. Поглеждам крадешком в огледалото. Не, няма промяна. От огледалото ме поглежда същият човек или образът, с който живеем заедно толкова години. Добре, ще се вслушам в гласа. Отпускам се. Музиката гърми оглушително. Отпивам едра глътка и се впускам в ритъма. Не ми е достатъчно. Мятам се на колата... Осветлението в нощния бар ме подлудява. Скачам! Скачам! Вече не виждам ясно лицата. Само по уханието усещам. Това е самка. О-о-о, опияняващо ухание. Дали и аз излъчвам подобно. Да проверим. Устните ми се впиват в нещо меко, влажно, сладко и възбуждащо. Притварям клепки от наслада. Настръхвам. По тялото ми се разлива енергетичен шок. Искам още и още. Ненаситен съм. После не усещам как изведнъж тялото ми се отпуска. Отпаднало, но доволно.
Въздъхвам леко и затварям книгата. Разтърквам очи, побутвайки очилата към челото, и навеждам глава. Време е за сън. Преуморен съм. Посягам към нощната лампата...

Някъде дълбоко в мене дреме едно животно. Допотопно и зло. Стихийно и инстинктивно. Жадно за първични наслади и неорганизирано. До края на дните си ще съжителстваме заедно. Но кой всъщност съм аз?
Аз съм аз...