четвъртък, 25 февруари 2010 г.

ПОЧУВСТВАХ СЕ КАТО ЕКЗЕКУТОР


„Знаете ли, че за отпечатване на една-единствена книга в тираж 2500 броя умира едно дърво. А че едно дърво достига средна зрялост за около 20 години?“
Признавам, че въпросите ме зашеметиха. Не, не знаех, разбира се. Не съм се сблъсквал с тези факти, въпреки че съм издател. Поднесени по този начин въпросите като че ли тотално променят попрището ми и ме превръщат в екзекутор на природата. Какъв ми е изборът? Да продължава да упорствам, че книгите трябва да се печатат на хартия и да приема заплахата да бъда сочен с пръст, или да оповестя края на печатната книга и да провъзглася ерата на бездървесните електронни издания?
По който и от двата пътя да поема попадам в капана на рекламната реторика.
А истината е друга. Когато дървото се превърне в книга, то не умира. То продължава да живее и ще живее толкова дълго, колкото е дълга паметта на човечеството. Защото книгите са нашата памет и нашият преход от миналото към бъдещето в пътя ни към вечността.
Книгата не е смъртта на дървото, а началото на неговия вечен живот.

Стефан Пеев