„Знаете ли, че за отпечатване на една-единствена книга в тираж 2500 броя умира едно дърво. А че едно дърво достига средна зрялост за около 20 години?“
Признавам, че въпросите ме зашеметиха. Не, не знаех, разбира се. Не съм се сблъсквал с тези факти, въпреки че съм издател. Поднесени по този начин въпросите като че ли тотално променят попрището ми и ме превръщат в екзекутор на природата. Какъв ми е изборът? Да продължава да упорствам, че книгите трябва да се печатат на хартия и да приема заплахата да бъда сочен с пръст, или да оповестя края на печатната книга и да провъзглася ерата на бездървесните електронни издания?
По който и от двата пътя да поема попадам в капана на рекламната реторика.
А истината е друга. Когато дървото се превърне в книга, то не умира. То продължава да живее и ще живее толкова дълго, колкото е дълга паметта на човечеството. Защото книгите са нашата памет и нашият преход от миналото към бъдещето в пътя ни към вечността.
Книгата не е смъртта на дървото, а началото на неговия вечен живот.
Признавам, че въпросите ме зашеметиха. Не, не знаех, разбира се. Не съм се сблъсквал с тези факти, въпреки че съм издател. Поднесени по този начин въпросите като че ли тотално променят попрището ми и ме превръщат в екзекутор на природата. Какъв ми е изборът? Да продължава да упорствам, че книгите трябва да се печатат на хартия и да приема заплахата да бъда сочен с пръст, или да оповестя края на печатната книга и да провъзглася ерата на бездървесните електронни издания?
По който и от двата пътя да поема попадам в капана на рекламната реторика.
А истината е друга. Когато дървото се превърне в книга, то не умира. То продължава да живее и ще живее толкова дълго, колкото е дълга паметта на човечеството. Защото книгите са нашата памет и нашият преход от миналото към бъдещето в пътя ни към вечността.
Книгата не е смъртта на дървото, а началото на неговия вечен живот.
Изборът е доста по-прост...
ОтговорИзтриванеРециклирана хартия или хартия със сертификат от организация като Forest Stewardship Council (има и други "грижовници" за горите).
Повече - тук:
http://choveshkata.net/blog/?p=781 (включително в коментарите)
Изборът е да живеем в хармония със света. А хармонията със света в никакъв случай не свежда до рециклираната хартия. Освен да са прости, решенията трябва да са и ефективни.
ОтговорИзтриванеИ аз щях да напиша за рециклираната хартия (FSC с едно наум), но ето че Калин ме е изпреварил. Това за живота на дървесината като книга е вярно, само дето огромната част хартия не отива за книги, а за рекламни каталози/ дипляни/ листовки, за вестници, списания, които рядко запазваме, за кореспонденция, пликове за писма, опаковки, кутии, кашони и със сигурност още поне сто неща.
ОтговорИзтриванеА, и още нещо - когато подготвях един материал за рециклираната/ FSC сертифицираната хартия в книгоиздаването, се свързах с Егмонт България и Веско Василев ме увери, че към момента над 25% от продукцията на издателството излиза на устойчива хартия. По-скъпо е, но има смисъл.
ОтговорИзтриванеНяма да живея достатъчно дълго, за да видя света, построен върху рециклираната хартия. Но още от сега мога да кажа какво ме плаши в тази иначе справедлива идея. Дотук коментираме само как да намалим вредите от потреблението и изобщо не поставяме въпроса за моделиране на потребленческото поведение върху основите на устойчиви принципи. Всъщност „Кои са ценностите на бъдещето?“
ОтговорИзтриванеМисля, че принципите, за които говориш, са формулирани веднъж така: Reduce, Reuse, Recycle; съществува и едно световно движение Free Cycle; миналата година се появи и един Repair Manifesto; може би има още, не съм проучвала скоро. Всичко това е опит за възпитание на потребителите с оглед на устойчивото развитие.
ОтговорИзтриванеСъмнявам се обаче, че тези принципи биха били прегърнати от който и да е бизнес, в случая от издателския, защото биха означавали следното: купувай по-малко книги, чети повече чужди (приятели, библиотеки, буккросинг, букрингс и т.н.)!
Впрочем направи ми впечатление новогодишното пожелание на Жанет 45 към "феновете" им във Фейсбук - не мога да цитирам точно, но имаше един момент "Благодарим ви за книгите, които сте купили, а още не сте прочели". Хм, защо пък не благодариха за книгите, които сме прочели без да сме купили? :-)
Жалко. Все си мислех, че най-важната ценност на бъдещето е любовта и че именно от любовта чрез дедукция можем да извлечем всички останали ценности, без да навредим нито на света, нито на себе си.
ОтговорИзтриванеДобре де, нарочно прескочих въпроса ти за ценността на бъдещето, защото темата е изключително сложна и не е за блог, но сега не мога да се сдържа и да не кажа няколко думи, защото всичко това живо ме интересува и всеки ден чета и разсъждавам по тези големи въпроси и съответно имам какво да кажа - сега съвсем накратко и наедро, но някой ден сигурно ще се срещнем и може да поговорим повече. Ако проявяваш желание, мога да ти посоча и книги за по-подробно проучване.
ОтговорИзтриванеТа еволюцията на човека (понеже, когато не е буден, той обича да се залежава) се тласка от различни духовни вълни, които се случват през няколко хиляди години. Последната такава я дава Иисус - именно духовната вълна на любовта - той преобръща ценностите и вместо "око за око" дава "обичай врага си". Говорим за самия учител Иисус, не за това, което впоследствие прави църквата. Резултатът от това може да се види в днешното западно общество например, където всички песни, книги, разговори и вътрешни стремежи със сигурност включват любовта. Много други общества обаче не са преживяли тази духовна въна и при тях, да речем, жените се третират като неодушевени същества; вчера например попаднах един брутален линк.
Сега обаче идва нова духовна вълна - на мъдростта! Тя включва в себе си всички досега - правда, любов, но добавя и знанието (до което човек достига сам, събуждайки интуицията си).
А относно "ценностите" - има една мисъл, че "няма зло, има нееволюирало добро", която ни освобождава от бремето на ценностите и ни дава възможността да разглеждаме всичко в цялост и да знаем кое и защо. "Няма страдание, има развитие" се казва също.
Бистра, приемам предизвикателството да продължим темата отделно, защото уважавам будния ти ум, стремежът ти да се развиваш, жаждата ти да откриваш света, емоционалната ти дързост. Искрено ти се радвам, макар и да не съм съгласен с повечето от позициите ти. Но... позициите са за това – да бъдат дискутирани, да се променят, развиват, уточняват.
ОтговорИзтриванеСамо не си мисли, че съм лесен събеседник. Общуваш ли сериозно с мен, ще ти се наложи да приемеш идеята, че възгледите не са константна величина.
Бистра, още един малък въпрос, на който не се чувствай длъжна отговориш публично. Достатъчно е да си отговориш наум.
ОтговорИзтриванеТи казваш:
- Сега обаче идва нова духовна вълна - на мъдростта.
Приемам, че си права. Но не мога да разбера: мъдростта като нещо отделно ли ще бъде от любовта, ще има ли мъдрост без любов, мъдрост, отричаща любовта, мъдрост, към която категорията любов е ирелевантна, или мъдростта и любовта можем да ги съберем в понятието БЛАГО - така любимо на античните мислители и толкова далечно за съвременния човек.
Сега ще си призная късогледството. Изчетох отново текста ти и виждам, че съвременната СОФИЯ | МЪДРОСТ според "съвремнното" откритие включва дори знанието. Чудесно. Остава да се запитаме "Как?" Механично? По формулата 1+1+1... или диалектически: едното е и своята протовоположност, тоест предполага своето инобитие в многото, сиреч съществува само благодарение на своето меонтийно начало. Това последното е чиста проба неоплатонизъм, към който съвременния човек не проявява особена любов, макар мисловно да си служи с него всеки ден.
ОтговорИзтриванеА, отговарям веднага! :-) Това е важен въпрос, който се опитах да изясня в предишния си коментар - мъдростта съдържа в себе си и любовта, тя не отнема нищо от вече постигнатото, само добавя още - а именно знание! Можем да разгледаме въпроса така: става дума за стъпала, които човекът изкачва по пътя си. Всяко от предишните му е важно и ценно, защото му служи за опора, за да бъде това, което е. Както веднъж като малък са те научили да не лъжеш, да започнеш да го правиш на по-късна възраст, би било връщане назад (това е вълната на правдата с десетте божи заповеди).
ОтговорИзтриванеedit: О, видях, че си написал още трудни думи. :-) Съжалявам, че не мога докрай да те разбера, не съм изследвала школите, за които говориш, но ми хрумна следното: това, че Иисус е дал любовта преди 2000 години, не значи, че всички хора от всички общества на света живеят с нея всяка минута. Тоест тази вълна не е осъществена докрай, но това е естествено - както вълните в морето идват преди предходните да са си отишли напълно. Въпросът е, че всичко е в процес на еволюция, най-вече самият човек.
Извинявай, ако не успявам да намеря правилния тон. Доста съм малка пред теб, за да звуча сериозно. Опитвам се само да изложа това, което съм прочела, разбрала и преживяла, а пък разговори като този несъмнено (ме) обогатяват, за което ти благодаря!
Невероятен събеседник си, Бистра. Благодаря! Удоволствие е да общува човек с теб. Радвам се, че те открих. Нека спрем обаче дотук, иначе ще затънем в темата, без да стигнем до изясняване на позициите. Друг път ще продължим разговора отново. Съгласна ли си?
ОтговорИзтриванеСъгласна! :-)
ОтговорИзтриванеАз обичам любовта. :)
ОтговорИзтриванеА още повече я обичам, когато я виждам в дела. И тъй, издаването на рециклирана хартия е дело, въплътило любовта към дърветата. И към хората, постигнали онова ниво на вътрешна любов, което им позволява да бръкнат по-дълбоко в джоба си, но да знаят, че така щадят други същества. И да се усмихват, когато си го припомнят. И дори към онези хора, които изобщо не се замислят за такива неща. Все някой ден ще попаднат на рециклирана книга. И ще им се даде шанс за размисъл. И за по-обхватна любов, на дела. *усмихвам се*
Относно принципите за устойчиво развитие - наистина са си цяла друга тема. Едно добро начало е сайтът на проект "Място за бъдеще": http://placeforfuture.org
А не ти ли хрумва, Калине, че е по-разумно да възпираме не брадвата, която отсича дървото, а писалката, която посяга към листа хартия без нужда.
ОтговорИзтриванеДа не поставяме колата пред коня. Изсичането на горите за производство на хартия е функция на писателското ни его, а не обратно. Ние не пишем, защото имаме много хартия за писане, а защото всичко искаме да си кажем на хартия и да го оставим някъде, някому.
Ето тук съм съгласен например, че електронните издания и интернет могат да спасят поне едно дърво и че няма нищо лошо в това един текст да се появи най-напред в електронен вид. Ако хората го харесват и искат да общуват с този текст и по друг начин, тогава може да се превърне и в книжно тяло.
Аз поставям въпроса по друг начин. Не как да противодействаме на безумните си потребителски амбиции, като търсим природосъобразни технологии, а как да възпрем ненужните, фантазните потребителски щения. Да ограничиш желанията си до наистина същностното, за мен е по-голяма победа от това да разшириш използването на рециклирана хартия. Ние сме разхитителни като потребители, защото обществото ни е изградено около модела за консумация. То ни принуждава да потребяваме повече и повече. Ето този модел на свръхмерно потребление ме притеснява по-силно от проблема за рециклираната или нерециклирана хартия. Не решим ли въпроса за модела на потребление, все ще изпадаме в циклични кризи за рециклираност на продуктите.
Ами то така е било преди - имало е шепа хора, които казват коя книга става и коя - не. Понеже това не е угодно на авторите, те започват да заобикалят фигурата на издателя - self-publishing, vanity publishing, chap books, интернет. Според моите проучвания (не мога да дам линк в момента) нищожен процент от всичките самопубликувани книги се продават в повече от 50 копия. Тоест с технологията Print On Demand проблемът слаби книги - изхабена хартия се решава донякъде. Поне не се печата излишно.
ОтговорИзтриванеКой ще възпре обаче самите драскачи? Кой ще укроти егото им и ще ги направи малко по-смирени, за да преосмислят собствените си възможности и желание за изява? Няма кой, освен ако те самите не узреят. Правенето на изкуство като начин за себепознаване и себеизява, ако щете и като път в живота, е едно; показването му пред публика е съвсем друго. Понякога е обидно как някои хора имат наглостта да ни губят времето.
А за принципа за намаляване на потреблението, споменах по-горе - Reduce, Reuse, Recycle. За това поведение човек също узрява сам (ако изобщо).
Използването на конопено растение за производство на хартия е с 40% по ефективо от използването на дървесен материал. Да не говорим че конопените или канабисови растения са годишни и по този начин не се нарушават екосистеми. Но различните лобита не се интересуват от ефективност и околна среда. Чудя се дори, дасли това наистна са хора!?
ОтговорИзтриване