четвъртък, 25 февруари 2010 г.

ДОБРИЯТ И ЛОШИЯТ ПЛУРАЛИЗЪМ

Свободата, за която след 10 ноември някои дадоха единия крак, други двата крака, трети по някоя гласна струна или юмрук (но за щастие не се стигна до там – да даваме кръв), ни завеща плурализма. Че плурализмът е основен конститутивен принцип на свободата, това интуитивно всеки разбира. Но само малцина се досещат, че плурализмът може да бъде добър или лош. Добрият плурализъм поставя на преден план различията между нас, за да ни подтикне да се стремим към онова, което не ни е съдено да бъдем и което друг някой сътворява за нас. Лошият плурализъм е остракиращ – неговата цел е да превърне различията в добри и лоши и да унищожи лошите. Всъщност лошият плурализъм само на думи е плурализъм, а в действителност си е чиста проба монизъм в различни форми – национализъм, шовинизъм, расизъм. Дотук всичко е елементарно и лишено от кой знае какъв мисловен заряд. Лошото е, че преходът от единия към другия плурализъм е положен в търпимостта (или толерантността, ако предпочитате) – една от най-трудните, най-неопределимите екзистенциални категории на човешкото.