Може и да съм разпилян човек. Във всеки случай винаги искам повече. Не мога да живея без усещането, че през новия ден няма да науча нещо ново, няма да променя себе си. Затова се опитвам жадно да се включа във всички възможни източници на комуникация (много пъти дори и без да си задавам въпроса за авторските права).
Но ето че в днешния спокоен неделен ден в опита да подредя новините в Google Reader изведнъж усетих тоталността на комуникационния хаос. Пред мен са огромни потоци на информация, които минават отвъд критичната точка на възприятието и вече съвсем не обогатяват мисловния или емоционалния ми свят, а го погубват. Информацията започва да ме поглъща и аз потъвам в нея, давя се в текстовете, като отчаяно се опитвам да намеря опорна точка, с помощта на която да съм в състояние критично да осмисля прочетеното. Ужасът се усилва и от съзнанието, че скоростта на обмена на информация ще нараства във времето много по-бързо, отколкото способността ми да осмислям света. [ следва продължение... ]
Но ето че в днешния спокоен неделен ден в опита да подредя новините в Google Reader изведнъж усетих тоталността на комуникационния хаос. Пред мен са огромни потоци на информация, които минават отвъд критичната точка на възприятието и вече съвсем не обогатяват мисловния или емоционалния ми свят, а го погубват. Информацията започва да ме поглъща и аз потъвам в нея, давя се в текстовете, като отчаяно се опитвам да намеря опорна точка, с помощта на която да съм в състояние критично да осмисля прочетеното. Ужасът се усилва и от съзнанието, че скоростта на обмена на информация ще нараства във времето много по-бързо, отколкото способността ми да осмислям света. [ следва продължение... ]
Няма коментари:
Публикуване на коментар