Да се научим да се обичаме, е най-трудният урок на живота.
четвъртък, 31 март 2011 г.
НАЧАЛОТО НА НАЧАЛАТА
Гледам ги от балкона си, докато пуша цигара. Два гларуса в любовен период. Мъжкият е кацнал върху нея, а тя кротко понася тежестта на мъжкото му тяло и само от време на време повдига човката си: сякаш търси неговата да го целуне или да го погали по белите му гърди. Леко и нежно извива шията си: търси докосването, предлага ласката си. Той е малко непохватен. Трудно му е. Опитва се да я покрие, като подпъхва опашката си под нейната. А тя се оставя на неговата воля. Смълчана и някак вглъбена в ставащото.
Сцената е кратка. Опитите свършват. Дали успешно, дали безуспешно – кой може да ти каже. За няколко дълги секунди мъжкият остава замръзнал с вдигнати криле. А тя внимателно го отхвърля от себе си и кацва наблизо до него. Мъжкият прибира крилете си и някак странно се накокошинва. В този миг у него няма нищо мъжко. Силата му е изчезнала. Той е слаб и беззащитен. А тя? Тя е поела в себе си мъжкото и го носи в утробата си вече като силата на живота. Тя. Жената. Събиращата в едно света. Началото на всички начала.
Сцената е кратка. Опитите свършват. Дали успешно, дали безуспешно – кой може да ти каже. За няколко дълги секунди мъжкият остава замръзнал с вдигнати криле. А тя внимателно го отхвърля от себе си и кацва наблизо до него. Мъжкият прибира крилете си и някак странно се накокошинва. В този миг у него няма нищо мъжко. Силата му е изчезнала. Той е слаб и беззащитен. А тя? Тя е поела в себе си мъжкото и го носи в утробата си вече като силата на живота. Тя. Жената. Събиращата в едно света. Началото на всички начала.
Стефан Пеев
СЛАДКА ПРИКАЗКА
Еееех! Какво по-хубаво от сладката приказка с познат или непознат човек. Малко закачка, малко игра, неочаквани обрати, ирония и самоирония – всички възможни жанрове на словото в цялата му дълбочина: и на сърцето ти после е ведро, ведро!
Стефан Пеев
сряда, 30 март 2011 г.
ЧОВЕКЪТ Е ОТКРИЛ ПАМПЕРСИТЕ
Още древните гърци са разбрали туй, което отпосле Платон изразява на най-чист платонически език: там, където започва двойката, свършва свободата и започва диалектиката.
Днес отчаяно се опитваме да пърхаме отвъд неговата диалектика на едното и многото, като просто я подменяме с други термини или позабравяме нещо от нейната логика. Това е хитринката, която ни позволява да се мислим за съвременни и високомерно да твърдим: „Остави го тоя. Какво можеш да очакваш от човек на две и повече хиляди години!“.
Така постепенно си изграждаме един свят, в който си мислим, че разликата между човека и маймуната не е в това, че човекът има ИСТОРИЯТА си, а маймуната само своето съществуване във времето. Мислим си по-скоро, че разликата е: човекът е открил памперсите.
Днес отчаяно се опитваме да пърхаме отвъд неговата диалектика на едното и многото, като просто я подменяме с други термини или позабравяме нещо от нейната логика. Това е хитринката, която ни позволява да се мислим за съвременни и високомерно да твърдим: „Остави го тоя. Какво можеш да очакваш от човек на две и повече хиляди години!“.
Така постепенно си изграждаме един свят, в който си мислим, че разликата между човека и маймуната не е в това, че човекът има ИСТОРИЯТА си, а маймуната само своето съществуване във времето. Мислим си по-скоро, че разликата е: човекът е открил памперсите.
Стефан Пеев
събота, 26 март 2011 г.
АВТОР И ЧИТАТЕЛ
Човек обикновено е най-лошият читател на собствения си живот.
По-лесното е да си само автор.
По-лесното е да си само автор.
Стефан Пеев
вторник, 22 март 2011 г.
ЖИВЕЕМ В ДЪРЖАВА НА БАШ МАЙСТОРИ
Дни наред обикалям по училищата и срещам една и съща картина: стотици хиляди левове са хвърлени за обновяване на сградите; прозорците – нови, вратите – алуминиеви. Ала... Навсякъде виждаш ръката на баш майстора: лоши уплътнения, накриво монтирана дограма, неправилно взета мярка за подмяна на вътрешните остъклени врати. Гледаш и ти става тъжно.
А същият този баш майстор вечер се прибира вкъщи, изважда биричката от хладилника, пуска телевизора и псува и Манчестър, и държавата, и живота.
И на ум не му минава, че заради неговата нескопосана работа поколения наред ще минават през сградата на училището и ще се учат на един и същи урок: ЖИВЕЕМ В ДЪРЖАВА НА БАШ МАЙСТОРИ.
А същият този баш майстор вечер се прибира вкъщи, изважда биричката от хладилника, пуска телевизора и псува и Манчестър, и държавата, и живота.
И на ум не му минава, че заради неговата нескопосана работа поколения наред ще минават през сградата на училището и ще се учат на един и същи урок: ЖИВЕЕМ В ДЪРЖАВА НА БАШ МАЙСТОРИ.
Стефан Пеев
понеделник, 21 март 2011 г.
ДИЛЕМА
Ако мама не откъсва поглед от романите на Дан Браун вечер, а тати – поглед от мача на Ливърпул или Манчестър Юнайтед, коя приказка обича техният малък син?
Стефан Пеев
КАКВО ЩЕ КАЖАТ ТЕ
Докато си млад, правиш компромис след компромис заради другите. Какво ще кажат ТЕ, е от значение за теб, колкото и независим да искаш да си.
С времето компромисите стават навик. И продължаваш да ги правиш дори без да се замисляш, че ТЕ вече е без значение. Каквото и да кажат, ще е повторение на вече изреченото.
С времето компромисите стават навик. И продължаваш да ги правиш дори без да се замисляш, че ТЕ вече е без значение. Каквото и да кажат, ще е повторение на вече изреченото.
Стефан Пеев
неделя, 20 март 2011 г.
НЕ ВЯРВАМ
Не вярвам на справедливост, която идва след бомбени удари.
По същата причина, по която не вярвам, че можеш да научиш десетте божии заповеди след плесница от учителя си.
След плесницата пазиш в сърцето спомена за нея и спомена за десетте божии заповеди, но не и пътят, който ги свързва в едно.
Това, което става в Либия, е престъпление.
Както на земята на Либия, така и във въздуха на Либия.
Но ако някой не е узрял за свободата си, значи не я заслужава.
Свободата не е играчка, която получаваш за Коледа като подарък.
Такава играчка (която не си открил в сърцето си) или сам захвърляш след време, или оставяш някой да ти я вземе и да я ползва вместо теб.
Демокрацията не е свобода, която трябва да обещаваме тук и сега.
Демокрацията е отговорност.
До снощи Кадафи беше търпян и търсен търговски партньор за повече от 40 години. Днес той е враг №1 на демократичния свят.
Злодеите не се раждат за една нощ.
А политическата целесъобразност на езика на морала се нарича просто лицемерие.
По същата причина, по която не вярвам, че можеш да научиш десетте божии заповеди след плесница от учителя си.
След плесницата пазиш в сърцето спомена за нея и спомена за десетте божии заповеди, но не и пътят, който ги свързва в едно.
Това, което става в Либия, е престъпление.
Както на земята на Либия, така и във въздуха на Либия.
Но ако някой не е узрял за свободата си, значи не я заслужава.
Свободата не е играчка, която получаваш за Коледа като подарък.
Такава играчка (която не си открил в сърцето си) или сам захвърляш след време, или оставяш някой да ти я вземе и да я ползва вместо теб.
Демокрацията не е свобода, която трябва да обещаваме тук и сега.
Демокрацията е отговорност.
До снощи Кадафи беше търпян и търсен търговски партньор за повече от 40 години. Днес той е враг №1 на демократичния свят.
Злодеите не се раждат за една нощ.
А политическата целесъобразност на езика на морала се нарича просто лицемерие.
Стефан Пеев
БЕЗМЪЛВНО
Те са там.
Два гларуса.
Безмълвно влюбени един в друг.
...но крилете им пречат да се прегърнат.
Ние сме тук.
Един до друг в леглото.
Обгръщаме се безмълвно с ръце.
...а ни липсват криле да полетим.
Два гларуса.
Безмълвно влюбени един в друг.
...но крилете им пречат да се прегърнат.
Ние сме тук.
Един до друг в леглото.
Обгръщаме се безмълвно с ръце.
...а ни липсват криле да полетим.
Стефан Пеев
P.S.
Това не е стихотворение.
Това е само едно упражнение по орнитология.
събота, 19 март 2011 г.
АКО СИ ХУМАНИТАРИСТ
Ако си хуманитарист, ти живееш в метафората.
В метафората означава, че си винаги вън и вътре.
Вън и вътре на смисъла, който предполага себе си чрез другото и другото в себе си.
Ако си хуманитарист:
Ти не лекуваш апендисит.
Не строиш мостове.
Не притежаваш плажни ивици.
Не управляваш курортни селища.
Ако си хуманитарист, често бъркаш сметките за тока (защото там се работи с точни величини).
Ако си хуманитарист, нямаш никакво предимство по пътищата (и много пъти някой ще ти отнеме правото на десен завой, защото идва внезапно отляво).
Ако си хуманитарист, ти имаш метафората.
Която впрочем е целият ти живот.
И си безусловно изложен на това да го показваш.
Въпреки че е загадка за другите.
Защото.
Ако си хуманитарист.
Животът ти е метафора.
А плахата ти надежда е:
нейният пърхащ полет
да стане видим.
За всички.
В метафората означава, че си винаги вън и вътре.
Вън и вътре на смисъла, който предполага себе си чрез другото и другото в себе си.
Ако си хуманитарист:
Ти не лекуваш апендисит.
Не строиш мостове.
Не притежаваш плажни ивици.
Не управляваш курортни селища.
Ако си хуманитарист, често бъркаш сметките за тока (защото там се работи с точни величини).
Ако си хуманитарист, нямаш никакво предимство по пътищата (и много пъти някой ще ти отнеме правото на десен завой, защото идва внезапно отляво).
Ако си хуманитарист, ти имаш метафората.
Която впрочем е целият ти живот.
И си безусловно изложен на това да го показваш.
Въпреки че е загадка за другите.
Защото.
Ако си хуманитарист.
Животът ти е метафора.
А плахата ти надежда е:
нейният пърхащ полет
да стане видим.
За всички.
Стефан Пеев
петък, 18 март 2011 г.
неделя, 13 март 2011 г.
Andrea Bocelli | Sarah Brightman | Time To Say Goodbye
Andrea Bocelli
Sarah Brightman
Time To Say Goodbye
Sarah Brightman
Time To Say Goodbye
МАЛКОТО ГОЛЯМО РАЗБИРАНЕ
ГОЛЯМОТО ЧЕТЕНЕ
МАЛКОТО ГОЛЯМО ЧЕТЕНЕ
ЯКОТО ЧЕТЕ
МАРАТОН ПО ЧЕТЕНЕ
Различни стъпки – един израз: ужасът ни да бъдем информирани; опитът ни да избягаме от собствената си преситеност от текстовете; несъзнаваното ни желание да си върнем някак усещането, че добрият текст е по-голям от нашето аз; и всичко това взето заедно – скрито зад поредната порция шоу.
Като ученик посягах към книгата с благоговение, като студент вече виждах в нея диалога със света, като преподавател я превърнах в обект на анализ. Днес тя е само обект за консумиране.
Проблемът не е в това, че не четем, проблемът е, че консумираме прочетено по същия начин, по който вечер консумираме поредната порция телевизионна надвикваница на родните ни шоумени.
Цената, която платихме, за да бъдем свободни, е, че днес имаме мнение, но нямаме общ свят. Нашето мнение е ключът към нашия портфейл. Ето защо маркетолозите на литературната индустрия се втурнаха да проучват мненията ни и да откликват на читателския интерес.
Докато моето потребителско аз диктува на писачите какъв да бъде сюжетът, ще гледам филми и ще срещам книги не с автор, а със скрипта ПО ИДЕЯ НА... Писането престана да бъде диалог, защото четенето престана да бъде разбиране и се превърна в консумация, в своеобразно самозадоволяване.
Кога ли някой ще се досети да затвори кориците на книгите и да поговори с големия малък човек за малкото голямо разбиране?
МАЛКОТО ГОЛЯМО ЧЕТЕНЕ
ЯКОТО ЧЕТЕ
МАРАТОН ПО ЧЕТЕНЕ
Различни стъпки – един израз: ужасът ни да бъдем информирани; опитът ни да избягаме от собствената си преситеност от текстовете; несъзнаваното ни желание да си върнем някак усещането, че добрият текст е по-голям от нашето аз; и всичко това взето заедно – скрито зад поредната порция шоу.
Като ученик посягах към книгата с благоговение, като студент вече виждах в нея диалога със света, като преподавател я превърнах в обект на анализ. Днес тя е само обект за консумиране.
Проблемът не е в това, че не четем, проблемът е, че консумираме прочетено по същия начин, по който вечер консумираме поредната порция телевизионна надвикваница на родните ни шоумени.
Цената, която платихме, за да бъдем свободни, е, че днес имаме мнение, но нямаме общ свят. Нашето мнение е ключът към нашия портфейл. Ето защо маркетолозите на литературната индустрия се втурнаха да проучват мненията ни и да откликват на читателския интерес.
Докато моето потребителско аз диктува на писачите какъв да бъде сюжетът, ще гледам филми и ще срещам книги не с автор, а със скрипта ПО ИДЕЯ НА... Писането престана да бъде диалог, защото четенето престана да бъде разбиране и се превърна в консумация, в своеобразно самозадоволяване.
Кога ли някой ще се досети да затвори кориците на книгите и да поговори с големия малък човек за малкото голямо разбиране?
Стефан Пеев
петък, 11 март 2011 г.
УРОК ПО БЕЗСМЪРТИЕ
Откакто българинът загърби религията, той забрави и смисъла на думата безсмъртие.
За да си припомним какво е то, го облякохме в герои, а от тях снехме човешкото. И ето ги – безжизнени светци в пантеона на нашето всекидневие.
Сещаме се за тях на празника им. И повтаряме възторжените слова, които сме научили наизуст от училищната скамейка. Но когато празникът отшуми и фирмите за украса приберат реквизита, отново потъваме в безвремието на нашето всекидневно аз. Там ние се чувстваме големи и велики, защото някой някак си ни втълпи, че свободата е неприкосновеността на нашия субективизъм. Затова всеки ден ни се случва да повтаряме отново и отново: „Аз мисля така. Аз мисля така“.
Каква илюзия! Мисълта е нещото, което не може да бъде собственост. Можем да искаме да не крадат думите ни, но не и да не споделят мислите ни. Защото мисълта е онова, което ни свързва в едно. Всяка мисъл се ражда в съавторство. Всяка мисъл тегне към своите невидими нишки в пространството на онова, което е човешкото. И ние сме тук, на тази Земя, за изречем думичките, които ще подкрепят човешкото, защото то – а не ние поотделно – е уникалността на живота.
Колко още хиляди години Слънцето трябва да ни дарява енергията си, за да осъзнаем, че сме длъжни да намерим пътя към безсмъртието. Безсмъртието няма да огрее едничкото наше аз, но може да огрее живота като цяло, мисълта като цяло, човешкото като цяло.
Докато хората живеят като еднодневки, човечеството ще тъне в нищета. И от духовна тя неминуемо ще стане физическа.
За да си припомним какво е то, го облякохме в герои, а от тях снехме човешкото. И ето ги – безжизнени светци в пантеона на нашето всекидневие.
Сещаме се за тях на празника им. И повтаряме възторжените слова, които сме научили наизуст от училищната скамейка. Но когато празникът отшуми и фирмите за украса приберат реквизита, отново потъваме в безвремието на нашето всекидневно аз. Там ние се чувстваме големи и велики, защото някой някак си ни втълпи, че свободата е неприкосновеността на нашия субективизъм. Затова всеки ден ни се случва да повтаряме отново и отново: „Аз мисля така. Аз мисля така“.
Каква илюзия! Мисълта е нещото, което не може да бъде собственост. Можем да искаме да не крадат думите ни, но не и да не споделят мислите ни. Защото мисълта е онова, което ни свързва в едно. Всяка мисъл се ражда в съавторство. Всяка мисъл тегне към своите невидими нишки в пространството на онова, което е човешкото. И ние сме тук, на тази Земя, за изречем думичките, които ще подкрепят човешкото, защото то – а не ние поотделно – е уникалността на живота.
Колко още хиляди години Слънцето трябва да ни дарява енергията си, за да осъзнаем, че сме длъжни да намерим пътя към безсмъртието. Безсмъртието няма да огрее едничкото наше аз, но може да огрее живота като цяло, мисълта като цяло, човешкото като цяло.
Докато хората живеят като еднодневки, човечеството ще тъне в нищета. И от духовна тя неминуемо ще стане физическа.
Стефан Пеев
четвъртък, 10 март 2011 г.
вторник, 8 март 2011 г.
КРЕХКО РАВНОВЕСИЕ
Нагоре, надолу, нагоре, надолу. Старата дървена люлка издига ту момчето, ту момичето: двама влюбени, които играят в парка в търсене на другия.
Гледам ги как обвити в смях надскачат себе си в такта на люлеенето и в съзнанието ми тихо прошумолява мисълта: това е любовта: онзи недоловим миг на крехко равновесие, в който погледите на влюбените се срещат, а старата дървена люлка сякаш замръзва в своята равновесна точка, за да се превърне мигът на споделеност в усещането за вечност. Пропуснеш ли този миг, уви остава ти да гледаш другия или отвисоко, или отдолу.
Гледам ги как обвити в смях надскачат себе си в такта на люлеенето и в съзнанието ми тихо прошумолява мисълта: това е любовта: онзи недоловим миг на крехко равновесие, в който погледите на влюбените се срещат, а старата дървена люлка сякаш замръзва в своята равновесна точка, за да се превърне мигът на споделеност в усещането за вечност. Пропуснеш ли този миг, уви остава ти да гледаш другия или отвисоко, или отдолу.
Стефан Пеев
САМОИРОНИЧНО | ПРОТИВОРЕЧИЕ В ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
Човек не може да сподели мислите на всички хора. Пък били те и красиви. Красотата на общуването изисква понякога просто да помълчим.
Стефан Пеев
понеделник, 7 март 2011 г.
неделя, 6 март 2011 г.
събота, 5 март 2011 г.
КВИНТЕСЕНЦИЯ НА БЛАГОРОДНИЧЕСТВОТО
Прочетох отново откъс от „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери и изведнъж ми хрумна, че зад творческата история на книгата всъщност стои думичката „дьо“ (или квинтесенцията на благородничеството в неговия опит да живее в модерността). И ако Малкият принц ни се струва толкова земен, то е, защото един френски благородник избра да нахлупи кожения авиаторски шлем, за да патрулира в морето над Корсика, с гордото съзнание, че имаме само тази планета и дълг на всеки благородник е да я опази с цената на живота си.
Стефан Пеев
СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА
Живял някога преди много, много години неимоверно богат и мъдър владетел на име Фердин. Владетелят Фердин се грижел поданиците му да не са лишени от нищо. В царството му нямало просяци, нямало бедняци. Не само дворецът, но и най-малката и тясна уличка в града винаги изглеждала спретната като за празник. Хората се трудели с благодарност към Бога и към мъдрия владетел Фердин и се радвали на живота.
Но владетелят не бил спокоен. В двореца му имало люде, които непрестанно оплитали интриги и не спирали да зложелателстват. Тези хора разчитали на своя благороден произход и на търпението на владетеля. Каквато и низост да вършели, крайната им цел била пилеенето на пари в насладите на живота.
Един ден владетелят Фердин наредил да му доведат всички мерзавци. Двадесетина човека коленичили пред трона на владетеля и зачакали думата му.
– Какво богатство искате, за да престанете с вашите мерзости? И без друго вършите всичко заради парите – попитал ги Фердин. – Ето, ще ви отворя хазната да вземете колкото желаете.
Превили гръб и без да вдигат глави двадесетината отговорили:
– Искаме цялото ти богатство, владетелю.
– Но как – възмутил се Фердин, – та вие ще го пропилеете и отново ще вършите мерзости, за да се сдобивате с пари.
А те отново без да вдигат очи, но с едва доловима лукава усмивка отвърнали:
– Ами в това е смисълът на живота.
Но владетелят не бил спокоен. В двореца му имало люде, които непрестанно оплитали интриги и не спирали да зложелателстват. Тези хора разчитали на своя благороден произход и на търпението на владетеля. Каквато и низост да вършели, крайната им цел била пилеенето на пари в насладите на живота.
Един ден владетелят Фердин наредил да му доведат всички мерзавци. Двадесетина човека коленичили пред трона на владетеля и зачакали думата му.
– Какво богатство искате, за да престанете с вашите мерзости? И без друго вършите всичко заради парите – попитал ги Фердин. – Ето, ще ви отворя хазната да вземете колкото желаете.
Превили гръб и без да вдигат глави двадесетината отговорили:
– Искаме цялото ти богатство, владетелю.
– Но как – възмутил се Фердин, – та вие ще го пропилеете и отново ще вършите мерзости, за да се сдобивате с пари.
А те отново без да вдигат очи, но с едва доловима лукава усмивка отвърнали:
– Ами в това е смисълът на живота.
Стефан Пеев
петък, 4 март 2011 г.
КОГАТО ВЗЕМЕШ ДУМАТА
Когато вземеш думата да говориш на глас пред много хора, поемаш бремето на публичността.
В този миг дори и да си противник на цензурата, си длъжен да я прилагаш. Не към другиго, а към себе си. Защото човек е свободен не когато казва това, което мисли, а когато това, което мисли е вярно промислено докрай със съзнанието за отговорността на публичното действие на всяка реч.
В този миг дори и да си противник на цензурата, си длъжен да я прилагаш. Не към другиго, а към себе си. Защото човек е свободен не когато казва това, което мисли, а когато това, което мисли е вярно промислено докрай със съзнанието за отговорността на публичното действие на всяка реч.
Стефан Пеев
четвъртък, 3 март 2011 г.
СПОМЕН ЗА АНТОНИЙ ГЕНОВ
Антоний Генов бе любимец на българската публика, но се оттегли от сцената и екрана някъде към 1992 години. През 70-те и 80-те години актьорът е сред големите звезди на българското кино. Той е Панайот Волов в "Записки по българските въстания" (1976) на режисьорите Борислав Шаралиев и Веселин Бранев и д-р Банков в "Адаптация" на Въло Радев (1981). Следа в седмото ни изкуство оставят ролите му в "Звезди в косите, сълзи в очите", "Прозорецът", "Борис I", телевизионният "Инсаров" по И. Тургенев. Но върхът е може би философът Велизарий, който разказваше за подвизите на хан Аспарух в едноименния филм. "Куршум за рая" (1992) е последната му роля на големия екран.
Антоний Генов е на 9 февруари 1950 в София. Умира от инфаркт на 15 декември 2006.
[ По материали от интернет ]
Стефан Пеев
ТЕЖКАТА ОБЯЗАНОСТ НА ПОЕТА
Да говориш интимно на глас, така че да те чуе дори и съседът и да погледне съпругата си, а тя да прочете в погледа му любов, а не желание – такава е тежката обязаност на поета.
Стефан Пеев
сряда, 2 март 2011 г.
В ТАКТА НА МУЗИКАТА
Откъс от подготвяната в издателство КОНТЕКСТ четвърта част на поредицата
ДА ПИШЕМ БЕЗ ГРЕШКИ
Стефан Пеев
ДА ПИШЕМ БЕЗ ГРЕШКИ
Раз, два, три, раз, два, три: ръката на диригента стремглаво разсича въздуха и направлява пръстите на цигуларите, пианиста, флейтистите и арфистката. Всеки замах на диригентската палка извайва музикалната фраза, придавайки ѝ ту характера на кресчендо, ту нежния полъх на пианисимо. Дори и най-малката грешка в темпото поражда усещането за фалш. Писменият текст без препинателни знаци прилича на музикално произведение без паузи и ритъм: една невъобразима какофония от подхващани и незавършени фрази, от изрази, които потъват един в друг, без да раждат мелодия. Да пишем добре, означава да дирижираме, да владеем фразата и да я направляваме, за да изразим скритата във всеки текст мелодичност. Точката е не просто черно петънце върху белия лист, а краят на една фраза и паузата, която ни дава възможност да поемем дъх, за да продължим нататък. Запетайката маркира интонационната извивка, завоя, от който пред нас ще се открие нова панорама или някакъв нов детайл от пейзажа.
Научим ли се да мислим за пунктуационните знаци като средствата, с които извайваме писмено мисълта си и завършваме нейния облик, значи сме се научили да пишем.
Стефан Пеев
вторник, 1 март 2011 г.
ПАМЕТНИК НА МИЛИОНИТЕ НЕЗНАЙНИ
Някой ден бъдещите поколения трябва да издигнат паметник на милионите незнайни, които избраха да останат в България след 1989 година и така – с цената на лишения, които нито един финансови министър не успя точно да изчисли – спасиха страната от заличаване на картата.
Стефан Пеев
СЛАВА И БЕЗЧЕСТИЕ – НЯКОГА И СЕГА
Откъс от подготвяна в издателство КОНТЕКСТ книга
Стефан Пеев
Колко различна е славата за древния грък от славата за съвременния човек. За древността славата има като антипод безчестието. Добивайки се със слава, героят всъщност се противопоставя не толкова на неизвестността, колкото на безчестието, на позора, на незначителността. За съвременния човек славата е преди всичко познатост, всеизвестност и... пари. Всеки може да придобие слава, стига само да се покаже достатъчно дълго време в ярката светлина на медийните прожектори. При това не е необходимо да си сторил нещо значително, достатъчно е да участваш в риалити шоу, да разказваш и изговоряш пред хората своите разбирания, да изповядваш своите мисли и да играеш своите чувства – ако ти си в светлината на медийните прожектори, то ти си покрит със слава. Но славата на съвременността е славата на преходното, на тленното. Тази слава е чиста проба известност и като всяка известност изчезва твърде скоро в сянката, която оставя около себе си дори и най-яркият прожекторен лъч.
Ако за миг си представим, че сме поканили някой от героите на Илиада да гледат съвременно тв риалити шоу, сигурно е, че те ще изключат телевизора с думите: „Чудесно се забавлявахме с тези хора, а сега е време да сторим нещо героично“. За античния човек да бъдеш, означава да сториш героичното, да сътвориш подвиг, да докажеш себе си с действие, а не с думи. Съвременните PR специалисти биха били нещастни безработни в античния свят, освен ако не се заемат да пишат поеми за Ахил или Одисей, или да разказват митове за Язон и Златното руно.
Съвременният свят е бърборив и многоречив, изпълнен с десетки хиляди разнопосочни послания. Античният свят е монолитен и цялостен като каменните статуи, които са ни останали от онази епоха.
Стефан Пеев
Абонамент за:
Публикации (Atom)