Тоталитарните системи рухват една след друга. Дигата се отпуши с падането на Берлинската стена. Оттам насетне се оказа лесно – въпрос на време е един след друг да падат тоталитарните режими. Със сигурност най-късно ще изчезнат абсолютните монархии. В света те са пет Бруней, Катар, Оман, Саудитска Арабия, Свазиленд. Навярно защото са екзотични. Или защото са построени върху основите на богатството и бедността. Богатство и бедност, вкопани в самия фундамент на социалния живот. Така дълбоко и така трайно, че идеята за демокрация е не друго, а екзотична приумица на инакомислещи хора.
Всичко това би било без особено значение, ако ходът на историята предлагаше алтернатива. Но алтернатива няма. Демокрацията не е нищо друго освен едно прекрасно пожелание за общество, основано на масовата консумация. Общество, което се интересува повече от въпроса, какво потребява (тоест купува), отколкото от въпроса какво създава (тоест оставя след себе си).
Значимите мислители на Запада направиха всичко по силите си да обявят идеологиите за мъртви. И в това няма нищо изключително, защото всяка мъртво родена идея може да съществува единствено на командно дишане за известно време. Нищо повече от това. Но прекрасните умове на Запада пропуснаха факта, че е лесно да изиграеш ролята на погребален агент, но не и на акушерка. А още по-трудно е да бъдеш родител на идея. И ето че днес – години сред раздялата ни с тоталитаризма – сме изправени пред очевидния факт, че светът не знае накъде върви.
И ако днес инвеститорите са разочаровани от речта на Барак Обама и на Бен Бернанке за мерките срещу кризата, то причината е в простата истината, че никой не знае накъде върви светът. Може би в това невежество е съкровеният смисъл на демокрацията?
Всичко това би било без особено значение, ако ходът на историята предлагаше алтернатива. Но алтернатива няма. Демокрацията не е нищо друго освен едно прекрасно пожелание за общество, основано на масовата консумация. Общество, което се интересува повече от въпроса, какво потребява (тоест купува), отколкото от въпроса какво създава (тоест оставя след себе си).
Значимите мислители на Запада направиха всичко по силите си да обявят идеологиите за мъртви. И в това няма нищо изключително, защото всяка мъртво родена идея може да съществува единствено на командно дишане за известно време. Нищо повече от това. Но прекрасните умове на Запада пропуснаха факта, че е лесно да изиграеш ролята на погребален агент, но не и на акушерка. А още по-трудно е да бъдеш родител на идея. И ето че днес – години сред раздялата ни с тоталитаризма – сме изправени пред очевидния факт, че светът не знае накъде върви.
И ако днес инвеститорите са разочаровани от речта на Барак Обама и на Бен Бернанке за мерките срещу кризата, то причината е в простата истината, че никой не знае накъде върви светът. Може би в това невежество е съкровеният смисъл на демокрацията?
Няма коментари:
Публикуване на коментар