Демокрацията ни научи да изричаме мислите си на глас. И ни лиши от сладостта на езоповския език. Да говориш на всеослушание, днес не само е безобидно. Нещо повече от това – препоръчително е. Колкото повече говориш, колкото повече публика събираш, толкова повече нараства собствената ти тежест в публичното пространство.
Питам се обаче: научили ни демокрацията да се вслушваме в други гласове, освен собствения. И не се ли превърна говоренето в монологична партитура в хорово изпълнение без диригент и оркестър. Ако да? Какъв е смисълът тогава?
Стефан Пеев
Питам се обаче: научили ни демокрацията да се вслушваме в други гласове, освен собствения. И не се ли превърна говоренето в монологична партитура в хорово изпълнение без диригент и оркестър. Ако да? Какъв е смисълът тогава?
Няма коментари:
Публикуване на коментар