петък, 16 септември 2011 г.

УЧИТЕЛ ПО ЛИТЕРАТУРА? НЕ СЪМ ОТ ТЯХ

Спор
От много време насам обстоятелствата налагат да минем от противоречието към противопоставянето, към двойката полезно - вредно. Наистина отминали са времената на идиличната двойка dulce et utile, с която Хораций определя поезията и която леко доизяснява: "Поетите желаят да бъдат или полезни (aut prodesse), или приятни (aut delectare), или и двете заедно" ("Поетическо изкуство"). Духовното развитие на Европа върви през разбиване на цялости и хармонии, с оразличаване, опротиворечаване, противопоставяне. Движението неминуемо обхвана и училището и стигна до гледището, че всяко училище, било то килийно или "житейско", е вредно. Тук също не мина без степенувания, като сред най-вредните учебни предмети бе подредена литературата. Да се преподава литература, е вредно както за учениците, така и за самата нея. Такива идеи са ми известни откъм края на ХVIII век, но ето нещо по-съвременно, статия на Ханс Магнус Енценсбергер, известен писател и още по-известен волнодумец. Озаглавена е "Скромно предложение как да предпазим младежта от продуктите на литературата" (1976 г.). Доводите против са разнообразни и остроумни, включително и това, че учителите по литература му приличали на чиновници. По-важно за нас е, че в учителя по литература се привижда образът на учителя - деспот и скудомисленик (образ тъй чужд на Елин-Пелиновото творчество). Учителят изисква от учениците да анализират и тълкуват произведения, което било против природата на литературата. Изисква и нещо, което отива и против съвестта на ученика: предлага и налага die richtige Interpetation, тоест това, което той смята, че е правилно, и ядове ще бере ученикът, който не се подчини. Като е така, върви че ставай учител по литература, ще добавим от нас.

Никола Георгиев

Източник: ЛИТЕРНЕТ