събота, 24 септември 2011 г.

МАУГЛИ vs. МЕТАФИЗИКА НА ЧОВЕШКОТО

Маугли

По повод на реплика във ФБ

Най-напред ми се искаше да не отговарям. Предпочитам да не съм прав. Ще ми се да греша. Да казвам онова, което не е вярно. И да бъда оборен. Без съпротива. И с достатъчно аргументи, за да повярвам не просто аз самият.
Няма нищо по-прекрасно от това да вярваш, че обичта е онова, което отделя хората от целия заобикалящ ги свят. И че тя ни е вменена още в мига на раждането. Че да бъдеш човек, означа просто да можеш да обичаш. А да обичаш е лесно – като всяко нещо, което природата е вградила у теб.
Това е най-прекрасната мечта, на която хората могат да се отдадат.
Но уви! това е само мечта.
И метафизика.
Като при всяка мечта.
Безспорният факт е, че когато детето излиза от утробата на майката, то не е човек. То е просто живо същество. Хвърлете го сред природата, и ако то оцелее, ще видите пред себе си след време нищо повече от едно маугли. Всеки опит да върнете мауглито към света на хората, ще струва усилия – огромни усилия срещу нищожни резултати.
Убеден съм, че в скоро време генетиката ще бъде в състояние да върши чудеса.
Но едно нещо ще бъде завинаги невъзможно за генетиката – да създава човешко общество.
Основата на човека действително е природата.
Но единствената среда за неговото пораждане остава обществото.
Премахнете обществото и вече сте премахнали човека.
А думичките „Обичам те!“ не се раждат в природата (колкото и привързани да са живите същества към своите родители).
Да изречеш „Обичам те!“, означава да приемеш цяла една метафизика на човешкото.
Нима това е лесно?
Стефан Пеев