ДОЛНИЦА И ГОРНИЦА. ИЛИ ПРОСТО... КУЛТУРА

Калина АНДРОЛОВА

Градът сам по себе си не произвежда културни продукти. Градът само дава пространство културата да се вижда и организира. Индия също привлича огромно внимание. Всекидневно безброй служители на световни компании отсядат в бляскавите 5-звездни хотели на Индия, но трябва да си мият зъбите с бутилирана вода, за да не се разболеят. Стилът на живот в големите градове в различните части на света е доста различен. Напоследък все повече хора употребяват израза “градска култура”, имайки предвид прослойка софиянци, които обикалят няколко отбрани заведения. Става дума за една шайка разюздани жени, които харчат парите на мъжете си. Жени с егоистичен разточителен живот и нарастваща мания за показност. На някои толкова им хареса фразата за “градското хай културно общество”, че дори го използват за политически цели, вменявайки забележката как “умните градски хора гласували за една конкретна партия, която селяните и провинциалистите никога нямало да разберат напълно”. Перверзно-комичната приказка за “градската култура” на София, съставена от полубогати и фриволни хора, ме разсмива до смърт. Имах колега, който всяка сутрин разказваше колко приключенско е да си педераст. Беше ми втръснало да слушам колко е фешън да си педераст и колко талантливи са педерастите. Междувременно бях заобиколена от лесбийки, които се поддържаха една друга като секта.
Културата на една страна е колективност, почиваща на сходство. Тя може да е поведенческа, историческа, социално-битова, изкуство, памет и пр. У нас човечността е отхвърлена в полза на парите и класовите знаци. Налице е сбор от нечовечности с различна природа и скорост. Това е шизофренната връзка между дългото задържане през комунизма и пълното разпускане в посткомунизма. Хората решиха, че най-после трябва да правят нещо повече от това да си снишават вратовете. Но това “повече” не беше смелостта на ума, а посредственото разхищение на телесността. Съществуването на “градска култура” у нас е част от пазара на митове, който включва още такива несъществуващи групи като “интелектуалците” и “хората на изкуството”. Иначе ърбан културата е понятие за улична култура, за всичко, което се случва по улиците на мегаполисите. Фестивали, клубни общности, разни субкултури и пр. Симпатично и необходимо е това, което дишаме на ул. “Цар Шишман” в центъра на София. Но то съвсем не е “градска култура”. Градската култура е част от трансформацията на обществото. Тя е нещо много по-голямо от една затворена улица. Тя е културната изтънченост на един град. Това са знаците и категориите, в които мислят финансово-задоволените бели хора. На Световния конгрес по византинистика, който се проведе преди седмица у нас, чуждите делегати бяха погнусени от тоалетните в Софийския университет. Каним палячовци и музиканти и неспирно говорим за градска култура, а тоалетните ни са мръсни от няколко века. Удачно е да завърша този текст с един гражданин от Несебър, който в претъпкания автобус се развика на невинна руска туристка с бебешка количка: “Ти що не си взе такси, ма?! Руска гмеж такава, от вас човек не може да отиде на работа!”Потънах в земята от срам, че съм българка. Иначе много искаме Несебър да е в списъка за световното културно наследство. А сме пленени от публичната простащина завинаги.

Извадка [източник: ТРУД.БГ]

Евгений ДАЙНОВ

Да живееш в страна, в която си приклещен между дивата пияна маса отдолу и варварския разпищолен елит отгоре, това си е повод за много голяма тъга. Или за съпротива.
Проблемът на България не е съществуването на културна долница (накратко “чалгата”, обзела всички равнища на съзнанието и поведението). Културна долница има навсякъде. Проблемът е, че в България липсва онази културна “горница”, която да удържа долницата в нейните нормални (за Европа) граници.
Културната горница си върши работата тогава, когато достатъчен по обем политически, интелектуален и медиен елит всекидневно се труди, за да формулира и разпространява нормите на приемливото и неприемливото поведение. В Англия с това се занимават големи вестници, Би Би Си, Кралската опера, големите университети. Във Франция нормите се поддържат от Сорбоната и Френската академия.
И навсякъде политиците участват в утвърждаването на цивилизоваността, а когато отстъпят от нея, подават оставка, дори да не са нарушили закона. За съдиите да не говорим.
За разлика от нашите хубавци - висшите магистрати, които не намират нищо нередно в това да се правят на крайно бедни, за да заграбват плажни парцели, или да бъдат съдници на самите себе си (забранено в Англия от 1245 г.).
Сред българския публичен елит отделни възпитани групи и личности се опитват да оцелеят, като се затварят в бункери на елитната култура (опера, театър, обсъждания на книги), и така отпадат от обществената въртележка, вместо да участват, за да облагородяват публичните нрави. В своята маса българският елит е точно толкова разгулен и варварски, колкото е и масата население.
За жалост, когато управниците видят парче култура, което може да “върви” в Европа, те се опитват да го смажат. Пример бе изрисуваният паметник на съветската армия. За броени дни привлече повече внимание - без властта да е похарчила и едно евро - отколкото всички възможни “български Луври”.

Извадка [източник: ТРУД.БГ]