Винаги ме е затруднявал. Лесно е да разказваш надълго и нашироко. Да разказваш, без да мислиш за началото и края на разказа. Да разказваш, без да те е грижа за времето и за това, дали събеседникът ти ще разбере всичко, което споделяш с него. Трудното е да събереш мисълта в едно изречение. Може би затова обичам Фокнър с неговите безкрайни изречения, които понякога са цяла история, заключена зад една точка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар