Стиховете ѝ са още топли. Все още търсят себе си. Дори ме е малко страх да ги публикувам, защото утре те вече може да не са същите.
Но утре: СРЯДА – можем да приседнем до нея и да почетем на глас онова, което Елица Мавродинова ни е приготвила.
Една странна среща с поезията, поета, познатото и непознатото.
Една среща без аплодисменти и ръкостискания.
Един разговор почти наживо.
Ще ви чакаме във фейсбукгрупата ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ.
Заповядайте на срещата с Елица Мавродинова:
СРЯДА
6 април
21.00–22.00 часа
Място: ФЕЙСБУК
Бъдете точно навреме!
Местата са неограничени!
До СРЯДА!
Но утре: СРЯДА – можем да приседнем до нея и да почетем на глас онова, което Елица Мавродинова ни е приготвила.
Една странна среща с поезията, поета, познатото и непознатото.
Една среща без аплодисменти и ръкостискания.
Един разговор почти наживо.
Ще ви чакаме във фейсбукгрупата ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ.
Заповядайте на срещата с Елица Мавродинова:
СРЯДА
6 април
21.00–22.00 часа
Място: ФЕЙСБУК
Бъдете точно навреме!
Местата са неограничени!
До СРЯДА!
Стефан Пеев
Елица Мавродинова
ПЕСНИЧКА ЗА ХОРАТА
Видях една невидима жена
на ъгъла на "Шипка" и умората.
Продаваше гевреци на дъжда,
откакто бяха твърде сити хората.
И явно съм приличала на дъжд,
защото ми протегна несъзнателно
надежда от вода, сусам и ръж
и спъна, без да иска, суетата ми.
Видях я. И за миг от изненада
зениците й станаха гевреци.
Не помнеше от много, много млада
да бяха я поглеждали човеци.
...
За първи път поисках да говоря
(на ъгъла на "Шипка" и живота)
със Тебе, Боже. Простичко. За хората.
Не се сърди на хората, защото
те щяха да са други, ако знаеха,
че, сгушена под старите тополи,
на ъгъла на "Шипка" и безкрая,
една жена продава ореоли.
Публикува се с разрешението на автора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар