СРЯДА | 13 април | Среща „наживо“ с Николай Милчев
21.00–22.00 часа
Място: ФЕЙСБУК
Група: ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ
Бъдете точно навреме!
Местата са неограничени!
До СРЯДА!
21.00–22.00 часа
Място: ФЕЙСБУК
Група: ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ
Бъдете точно навреме!
Местата са неограничени!
До СРЯДА!
Николай Милчев
ПОТОП
В колибите под Гложенския манастир,
където хората приличат на печурки,
валеше дъжд. И сянка на пастир
изплува от вълните и се гмурна.
Дъждът валеше много векове.
И манастирът като странен кораб
със котва от скали и грехове
очакваше потъналите хора.
На дъното животът беше спрял,
вместо икони, светеха корали.
И аз се питах – как съм оцелял,
какви ли миди бяха ме създали.
А можех лесно – като на шега,
да съм пастир и гъба, и опашка.
И в къщите от пяна и тъга
да не усещам колко ми е страшно.
Не е възможно, няма откъде
в горите да нахлуе океанът.
Но водораслите по моето сърце
цъфтят и ми говорят да остана.
Сега съм сам. Един отчаян кит,
изгубен върху пясъчна лагуна.
Дъждът полека се превръща в мит,
който с хриле ще трябва да целуна.
Публикува се с разрешението на автора.
Този потоп усещам и аз в душата си! Ники, благодаря ти, че с думите си уловил и тъгата, и болката, и щастието!!! Приятелски - Юлиана /и Младен/
ОтговорИзтриване