Жадувам за нова форма на обществен консенсус. Консенсус между авторите, публиките и издателствата.
Книгата днес се променя. Напуска своето книжно тяло и заживява хиляди животи: в мрежата – по блогове, сайтове, фейсбук страници; като фотокопие на хартиен носител, което винаги ще струва по-евтино от изписаната на книжното тяло корична цена; като сканиран вариант в компютрите ни. В повечето случаи авторите дори и не подозират за многоликия живот на техните произведения. Не чуват нито възторжените ни възгласи, нито тихо споделената благодарност, а какво остава за това: да бъдат достойно възнаградени за труда си.
Обидно ми е като издател, че днес можеш да вземеш творчеството на български класик, правата над което са изтекли, и с малко повече маркетингова сръчност да го превърнеш в печеливш бизнес, разтваряйки го към различните форми на ученически библиотеки или библиотеки от типа класика.
И в същото време не вярвам на призивите авторите да се откажат от работата с издателя и да поемат сами пътя към читателя. Та работа на автора ли е да се пазари с борсите, да си пакетира чинно книгите, за да ги разпраща там, където те ще чакат ред да се срещнат с читателя.
А и кой може сам и еднолично да прецени коректността на своите текстове. Добрият редактор е незаменим помощник и за най-талантливия творец. Коректорът е онзи незабележим участник в издателския процес, без когото текстът рядко остава в съответствие с книжовната норма. А художникът превръща книжното тяло в произведение на изкуството.
Книгата се променя.
Променят се и публиките.
Променят се и авторите.
Променя се и издателският процес.
Но дано в тази промяна хората изберат добрите автори – онези, без които животът ни не би бил същия, и да ги подкрепят, като купуват техните произведения.
Дано хората изберат добрите издателства – онези, които се грижат за книгата с любов и уважават едновременно автора и публиките.
Дано стигнем до съгласието, че книгата не може да бъде просто бизнес. Ей така на – бизнес, от който печелиш и трупаш пари, сякаш си малка, но добре работеща бакалия.
Не съм наивник.
Знам:
Някой неща се случват трудно.
Общественият консенсус – най-вече.
Но все пак жадувам!
Книгата днес се променя. Напуска своето книжно тяло и заживява хиляди животи: в мрежата – по блогове, сайтове, фейсбук страници; като фотокопие на хартиен носител, което винаги ще струва по-евтино от изписаната на книжното тяло корична цена; като сканиран вариант в компютрите ни. В повечето случаи авторите дори и не подозират за многоликия живот на техните произведения. Не чуват нито възторжените ни възгласи, нито тихо споделената благодарност, а какво остава за това: да бъдат достойно възнаградени за труда си.
Обидно ми е като издател, че днес можеш да вземеш творчеството на български класик, правата над което са изтекли, и с малко повече маркетингова сръчност да го превърнеш в печеливш бизнес, разтваряйки го към различните форми на ученически библиотеки или библиотеки от типа класика.
И в същото време не вярвам на призивите авторите да се откажат от работата с издателя и да поемат сами пътя към читателя. Та работа на автора ли е да се пазари с борсите, да си пакетира чинно книгите, за да ги разпраща там, където те ще чакат ред да се срещнат с читателя.
А и кой може сам и еднолично да прецени коректността на своите текстове. Добрият редактор е незаменим помощник и за най-талантливия творец. Коректорът е онзи незабележим участник в издателския процес, без когото текстът рядко остава в съответствие с книжовната норма. А художникът превръща книжното тяло в произведение на изкуството.
Книгата се променя.
Променят се и публиките.
Променят се и авторите.
Променя се и издателският процес.
Но дано в тази промяна хората изберат добрите автори – онези, без които животът ни не би бил същия, и да ги подкрепят, като купуват техните произведения.
Дано хората изберат добрите издателства – онези, които се грижат за книгата с любов и уважават едновременно автора и публиките.
Дано стигнем до съгласието, че книгата не може да бъде просто бизнес. Ей така на – бизнес, от който печелиш и трупаш пари, сякаш си малка, но добре работеща бакалия.
Не съм наивник.
Знам:
Някой неща се случват трудно.
Общественият консенсус – най-вече.
Но все пак жадувам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар