понеделник, 10 октомври 2011 г.

КРИЗА НА ДУХА

Ортега-и-Гасет
Хосе Ортега-и-Гасет с основание поставя въпроса за каква точна криза става дума, когато се говори за европейската култура. От началото на 19. век европейското общество се променя радикално. Възможностите за задоволяване потребностите на хората стават толкова големи, че хората неочаквано попадат в един друг свят – свят, в който отговорите изглеждат повече от проблемите, решенията – повече от задачите. Ортега-и-Гасет оценява това като разширяване на възможностите, разширяване на перспективите пред обществото и човека. В действителност обаче хората са неподготвени за тази нова ситуация. Моделът на индустриалното общество не съответства на духовната култура на предходните столетия. Времето започва да забягва напред и хората вече не му се подчиняват, но и не могат да го следват. То им се изплъзва от ръцете и застава срещу тях като неуправляема стихия, алогична по своята природа. Човекът престава да бъде затворен в някакъв цикъл – природен или стопански. Напротив, хората променят скоростта, с която се вписват в предшестващия ги ритъм на живот. Ритъмът се превръща в аритмия, традицията престава да определя действията на индивидите и те се чувстват длъжни да я напуснат, да не ѝ се подчиняват, да излезат извън нея. Вън от традицията обаче няма духовни стойности, няма твърди модели на поведение, няма ясни архетипове. Моделите започват да се създават в този миг, в настоящето, без да могат да се укоренят в живота, защото ацикличността на човешката дейност не може да ги вкорени до степента на традиция. Традицията губи стойността си, а с нея се поражда и чувството за несигурност, неувереност, безпътица. Миналота е загубило стойността си на модел за действие. Вече бъдещето определя поведението, но очертанията на бъдещето са неясни, смътни, без твърди граници. Възможността да се създава, да се твори е извън контрола на хората, а с това те губят и контрола над времето и над себе си. Кризата се поражда не от недоимъка, а от благоденствието, от осъществените възможности. Такава криза е криза на духа.

Стефан Пеев

ХОСЕ ОРТЕГА-И-ГАСЕТ е роден на 9 май 1883 година в семейството на представители на либералната буржоазия. Семейството на неговата майка притежава и издава мадридския всекидневник "El Imparcial". Баща му – дон Хосе Ортега-и-Муниля е журналист и редактор в същия вестник. Първите му уроци са в Мадрид, като негови учители са дон Мигел Мартинес и дон Хосе дел Рио Лабандера. Знанията, които получава в йезуитския колеж "Miraflores del Palo" в Малага, по-късно оказват сериозно влияние върху цялостното му творчество. Завършва през 1897 г. и започва да учи за кратко в Университета в Мадрид. През 1905 г. отива в Германия, за да продължи образованието си, и посещава университетите в Лайпциг, Берлин и Марбург. През 1914 пише първата си книга – "Размисли за дон Кихот". През 1916 год. е съосновател на всекидневника "El sol" ("Слънцето"). През 1934 г. публикува книгата "По повод на Галилей" ("En torno а Galileo"), а през 1935 г. - "Историята като система".
Той е сред най-блестящите изследователи на същността и еволюцията на европейската идея, известен доскоро у нас предимно с фундаменталния си труд “Бунтът на масите”. Великолепният сборник от статии и лекции “Мисли за Европа”, писани през различни периоди от първата половина на ХХ-ти век, оформя едно напълно завършено и невероятно актуално дори и днес виждане за развитието и възможностите пред Стария континент.

Източник: УИКИПЕДИЯ