вторник, 25 октомври 2011 г.

ПРЕДГОВОР КЪМ ЕДНА НЕЗАВЪРШЕНА КНИГА

Книга
Ако още в началато на разговора заявите, че няма по-досадно и скучно нещо от граматическите правила, няма да понеча да споря с вас. Събрани накуп, подредени като система, изнесени в стройни таблици, правилата на езика наистина изглеждат отчайващо необозрими. А прибавим ли към тях изключенията, малцина са тези, които биха могли да се похвалят, че са в състояние да ги усвоят без поне малка доза досада. Богоизбраните бездосадници носят звучното прозвище езиковеди. А на всички нас, останалите, ни са налага да се примирим с безспорното: езикът е безкраен в своето многообразие. Тогава къде е смисълът да знаем, ще попита скептичният читател и ще понечи да затвори пътя на диалога.
Признавам, че е трудно да общуваш с непознати скептици. Докато работех над текста, мнозина доброжелателно настроени приятели се опитваха да ме убедят, че любознателният читател е на изчезване и че опитите за неговото възкресение са безнадеждни. Може и да са прави, но някак не мога да се откъсна от мисълта, че да знаеш, е забавно, че ученето е удоволствие.

Стефан Пеев

P.S. Дали наистина любознателните читатели са на изчезване? И дали книга, която се опитва да разказва за правилата в езика по своему нетрадиционно, има място на книжния пазар? Въпроси, които нямат все още своя ясен отговор.

Няма коментари:

Публикуване на коментар