Възможността да се преживява естетически всеки детайл, при това в неговата самостойност може би за първи път е реализирана от импресионистите. В тяхното изкуство вниманието е насочено вече не към композицията на картината, не към нейния сюжет, не към характеризирането на образите и постигане на определено внушение у читателя чрез тях, а към естетическите качества на различни детайли. Въпреки безспорната си композиционна стройност картините на импресионистите тежнеят към разпадане на съставки. Обединява ги общото настроение, предадено основно чрез средствата на тоналността на картината. В това ни убеждава съпоставката между три картини на Клод Моне: Impression: Sunrise, 1872; La Grenouillere, 1869; Gare St Lazare, 1877.
(1).jpg)
Клод Моне: Impression: Sunrise, 1872
Първата от тях е маланхолна и изпълнена с печал гледка на зазоряващото се над пристанището слънце и на настъпващия ден. Усещането за потока на времето е представено чрез съчетаването на контрастни в природата си тонове - червения и сивкавозеления. Сред цялата призрачна атмосфера двете лодки на преден план се открояват не само с тъмните си и рязко контрастиращи на общия фон краски, но и с усещането за някакво действие сред общата застиналост на потъналото в предутринна дрямка пространство. Чувството за лекота и ефирност в случая е излюзорно. Картината е изпълнена с драматизъм, но същия тих и приглушен драматизъм, който ни е така добре познат от Яворовото стихотворение “Заточеници”, където се рисува принципно сходна като натюрел картина:
От заник слънце озарени
алеят морски ширини
в игра стихийна уморени
почиват яростни вълни.
Конструктивните принципи на изграждане на словесния и живописния образ и в двата случая са едни и същи. Детайлите присъстват тук, за да внушат определено настроение.
Клод Моне: La Grenouillere, 1869
Втората картина е коренно различна и като настроение, и като цветова тоналност. Усещането за пъстротата и мозаичността на живота е предадено чрез изображението на вълните на езерото като поредица от тъмни и светли петна. Небето е почти напълно скрито от останалите аспекти на природа, сякаш хората са заобиколени от живи и неживи неща и не им остава време да отвърнат поглед към небето над тях.
Клод Моне: Impression: Gare St Lazare, 1877
Особено очевидна е самостойността на живота на всеки предмет в третата картина. Гарата е празна и пуста на пръв поглед. Навлизащият със синкав пушек влак само напомня, че животът продължава да тече. Високият свод, прихлупено надвесен над гарата подсказва, че е готов да посрещне множество пътници,но това множества е някъде другаде, на задния фон на картината. Тук всеки детайл живее свой собствен живот: релсите, влакът, подпорните стени на сводовете, човешките фигури.
Писаро “Булевард “Монмартър” през нощта” (1897)
Но може би най-очевидна тази особеност на импресионизма става чрез картината на Писаро “Булевард “Монмартър” през нощта” (1897). Тук дейното нежелание на художника да изобрази стройните очертания на отделните предмети не само че не дематериализира предметите, но тъкмо напротив, придава им още по-осезаем, макар и в голяма степен мистичен характер.
Клод Моне: Impression: Sunrise, 1872Първата от тях е маланхолна и изпълнена с печал гледка на зазоряващото се над пристанището слънце и на настъпващия ден. Усещането за потока на времето е представено чрез съчетаването на контрастни в природата си тонове - червения и сивкавозеления. Сред цялата призрачна атмосфера двете лодки на преден план се открояват не само с тъмните си и рязко контрастиращи на общия фон краски, но и с усещането за някакво действие сред общата застиналост на потъналото в предутринна дрямка пространство. Чувството за лекота и ефирност в случая е излюзорно. Картината е изпълнена с драматизъм, но същия тих и приглушен драматизъм, който ни е така добре познат от Яворовото стихотворение “Заточеници”, където се рисува принципно сходна като натюрел картина:
От заник слънце озарени
алеят морски ширини
в игра стихийна уморени
почиват яростни вълни.
Конструктивните принципи на изграждане на словесния и живописния образ и в двата случая са едни и същи. Детайлите присъстват тук, за да внушат определено настроение.
Клод Моне: La Grenouillere, 1869Втората картина е коренно различна и като настроение, и като цветова тоналност. Усещането за пъстротата и мозаичността на живота е предадено чрез изображението на вълните на езерото като поредица от тъмни и светли петна. Небето е почти напълно скрито от останалите аспекти на природа, сякаш хората са заобиколени от живи и неживи неща и не им остава време да отвърнат поглед към небето над тях.
Клод Моне: Impression: Gare St Lazare, 1877Особено очевидна е самостойността на живота на всеки предмет в третата картина. Гарата е празна и пуста на пръв поглед. Навлизащият със синкав пушек влак само напомня, че животът продължава да тече. Високият свод, прихлупено надвесен над гарата подсказва, че е готов да посрещне множество пътници,но това множества е някъде другаде, на задния фон на картината. Тук всеки детайл живее свой собствен живот: релсите, влакът, подпорните стени на сводовете, човешките фигури.
Писаро “Булевард “Монмартър” през нощта” (1897)Но може би най-очевидна тази особеност на импресионизма става чрез картината на Писаро “Булевард “Монмартър” през нощта” (1897). Тук дейното нежелание на художника да изобрази стройните очертания на отделните предмети не само че не дематериализира предметите, но тъкмо напротив, придава им още по-осезаем, макар и в голяма степен мистичен характер.
Няма коментари:
Публикуване на коментар