РЕЦЕПТА ЗА ВСЕКИ БОЖИ ДЕН

100 гр консенсус (от вяра в самия себе си)
100 гр надежда (да следваш пътя си)
100 гр смирение (да не изгубиш усещането за другите)
Поръси обилно с любов.
И не забравяй.
Това е рецепта за всеки божи ден.

Стефан Пеев

ДОШЛО Е ВРЕМЕТО

Дошло е времето не да внасяме бестселърите на съвременната световна култура, а да изнасяме български автори и да ги превръщаме в световни бестселъри.
Време е за проветряване от наслоенията.
Време е да отворим вратите и прозорците и да вдишаме усещането за себе си.
Единственото усещане, до което стигаш сам.
И никакви исторически превратности не могат да оправдаят неумението ни да сторим това сега.
Дано не забравяме, че говорим един от най-старите литературни езици в Европа.
И дано бъдем на висотата на своята собствена литература.

Стефан Пеев

МЪЖКА МУ РАБОТА

Когато Христос възкръсне, първата работа на мъжа е да намери своята Жулиета.
И да види в нея Мария Магдалена.
И Мария.
И видял това, да превърне себе си в Йосиф.
Защото всички богове на този свят се раждат от жени.

Стефан Пеев

КЪМ СЕБЕ СИ | ВЕЛИКДЕНСКО

Прави всичко с любов. Това е спасението.

А когато почувстваш, че си изчерпан, иди при кокошките на село. Те ще ти носят яйца и ще ти напомнят, че:

Любовта е спасението.

Стефан Пеев

НАЧАЛОТО И КРАЯТ

Всяка история трябва да започва там, където е най-близо до края си.
Красотата е съвършенството, в което началото и краят на пътя съвпадат.

Стефан Пеев

АВТОИРОНИЧНО, ЗНАЧИ АВТОИМУННО

Гледам как котките в двора са се разбеснели. Пролетта ги е подлудила. Втурват се една към друга, бягат, крият се. Трепват и при най-малкия шум. При едва доловимото усещане за нечие котешко присъствие.
И се питам: „Кога се укротяват душите на котките?“

А на лъвовете?

Стефан Пеев
(зодия Лъв)

ПО ДЪЛГИЯ ПЪТ НА РАЗВИТИЕТО

Раждането винаги се случва след дългия път на развитието.
И дано, Господи, всяка красива идея се ражда тогава, когато е готова да поеме по дългия път на развитието.

Стефан Пеев

КЪМ СЕБЕ СИ

Да бъдеш верен на себе си.
И на една природа, която ти принадлежи, и на която принадлежиш целия.
И която е твоят свят, но и светът на другите.
Който чрез другите в теб и чрез теб за другите отива към света и се връща обратно в своя дом.
И да не проявиш алчност по пътя, за да искаш да вземеш, преди да си дал.
И да не проявиш глупост по пътя, за да искаш да изречеш, преди да си преживял и почувствал.
И да проявиш щедрост, защото получаваш от другите, онова, което никога не би имал сам.
И да вървиш с наведена глава, защото си угрижен.
И с вдигната глава, защото се иска смелост по тоя път.
Тук и сега. Докато те има.
По пътя между себе си и другите.
В търсене...
Може би тогава ти си истински.

Стефан Пеев

ВИСОКОМЕРНО | ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО | ЧОВЕШКИ

Когато ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ ни срещне „наживо“ във фейсбук с хората, които изпълват живота ни със смисъл и творят съвременната българска култура, социалната мрежа вече няма да е същата.
ФЕЙСБУК вече няма да е просто пространството на виртуалните разговори.
ФЕЙСБУК ще има своето човешко лице.
И ние няма да сме същите.
Навярно ще бъдем поне малко по-добри.
Изпълнени със смисъл и живот.
Красиви.

Стефан Пеев

ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ | НА СУТРИНТА

Сряда вечер отмина, а сутринта е ново начало. Време е за промени. До следващата сряда, когато ще се срещнем с Маргарита Петкова, ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ ще бъде обновен. Фейсбук групите очевидно не могат да поемат толкова много публика, колкото може да събере един поет. Време е да потърсим ново място за поезията сред крехките възможности на социалната мрежа.

Стефан Пеев

ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ | Николай Милчев | РИБАР

СРЯДА | 13 април | Среща „наживо“ с Николай Милчев
21.00–22.00 часа
Място: ФЕЙСБУК
Група: ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ
Бъдете точно навреме!
Местата са неограничени!

До СРЯДА!

Николай Милчев


РИБАР


От метафори губя съзнание,
като чапла сред езеро златно.
И от дъното викам обратно
ято рими, с които се храня.

И поглъщам на рибите смисъла –
мълчаливите техни значения.
За тъгата на едно изречение
вместо мене, водата е писала.



Публикува се с разрешението на автора.

LE FABULEUX DESTIN D'AMELIE POULAIN | YANN TIERSEN |

LE FABULEUX DESTIN
D'AMELIE POULAIN

YANN TIERSEN

ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ | Николай Милчев | ЕЗИЧНИК

СРЯДА | 13 април | Среща „наживо“ с Николай Милчев
21.00–22.00 часа
Място: ФЕЙСБУК
Група: ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ
Бъдете точно навреме!
Местата са неограничени!

До СРЯДА!

Николай Милчев


ЕЗИЧНИК


Да вярваш в Бог е като да бозаеш.
Но аз, роденият на църква под клепача,
от зайци и кокошки бях замаян
и с прасковите се търкалях в здрача.

Hе носех кръстче, нито палих свещи,
иконите съзирах в бучиниша.
Говорих с риби и мълчах със лешник
и само тях успявах да опиша.

За вярата си не намирах сили,
гласът на Господ викаше с петела.
Добре, че котката с очите си лениви
от книгите ми нещо е прочела.

Не съм безбожник, ала Бог къде е?
До динята или пък до пчелина,
или над мряната, която ще развее
измокрената своя пелерина?

Къде е Бог?... Защо да се преструвам,
че селският ми двор не е олтарът,
във който Дух небесен съществува
като надежда и като извара.



Публикува се с разрешението на автора.

ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ | Николай Милчев | ПОТОП

СРЯДА | 13 април | Среща „наживо“ с Николай Милчев
21.00–22.00 часа
Място: ФЕЙСБУК
Група: ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ
Бъдете точно навреме!
Местата са неограничени!

До СРЯДА!

Николай Милчев


ПОТОП


В колибите под Гложенския манастир,
където хората приличат на печурки,
валеше дъжд. И сянка на пастир
изплува от вълните и се гмурна.

Дъждът валеше много векове.
И манастирът като странен кораб
със котва от скали и грехове
очакваше потъналите хора.

На дъното животът беше спрял,
вместо икони, светеха корали.
И аз се питах – как съм оцелял,
какви ли миди бяха ме създали.

А можех лесно – като на шега,
да съм пастир и гъба, и опашка.
И в къщите от пяна и тъга
да не усещам колко ми е страшно.

Не е възможно, няма откъде
в горите да нахлуе океанът.
Но водораслите по моето сърце
цъфтят и ми говорят да остана.

Сега съм сам. Един отчаян кит,
изгубен върху пясъчна лагуна.
Дъждът полека се превръща в мит,
който с хриле ще трябва да целуна.



Публикува се с разрешението на автора.

НЕИЗБЕЖНОСТИ

Дори и най-красивият разговор накрая завършва с дълго мълчание. Въпросът е мълчанието да е красиво като разговора.

 

НАЙ-ДЪЛГОТО НЕЩО НА ТОЗИ СВЯТ

Най-дългото нещо на този свят е животът – просто никога не свършва.
И истински нещастен е този, който вижда само края му (...изгубил във времето сетивата за началото и пътя).

 

EROS RAMAZZOTTI | CHER | PIU' CHE PUOI |

EROS RAMAZZOTTI
CHER
PIU' CHE PUOI

ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ | Николай Милчев | СЕЗОНИ

Николай Милчев


СЕЗОНИ


В полето се зараждаше равнец.
Неравенството беше в цветовете.
Единствен и замаян скакалец
се криеше зад дрехата на цвете.

Единството на шарени бои
разделяше тревата от небето.
Равнецът в бяло се успокои,
защото златно беше му сърцето.

Подскочи заек, после полетя,
страхуваше се сив да не остане.
Високо горе чакаше го тя –
рисувана и къпана поляна.

И аз си мислех – трябва ми равнец
и скакалец, и заек, за да мога
да си повярвам, че не съм слепец
за цветните значения на Бога.

Тогава лумна някаква шега.
Природата се смееше със мене.
На шапката ми разцъфтя дъга,
на устните ми кацна нетърпение.

И аз извиках, без да знам какво...
На лятото извиках – да ме чака.
И се превърнах в есенно дърво,
което пя и после се разплака.



Публикува се с разрешението на автора.

Николай Милчев | ЛЕБЕД

Николай Милчев


ЛЕБЕД


Не си го помислях, но стигнах ръба.
Въздъхнах и се надвесих.
И грам поезия не ще понеса –
стига мигли и стига завеси.

Защо да се бъхтя в детелини и кал?
Изписах се до зеници.
Насред планината зърнах корал
и го удавих в съня си.

Невидимо гасна – без устни за стих,
без пръсти, с които да мисля.
Каквото рисувах, го вледених,
за да не свети с мъниста.

Очите са болни от светлина
и няма как нощ да им купя.
Реката, която беше жена,
с рими на други се къпе.

Нима поумнях, за да видя сломен,
че лебедът се е преселил
в облак, който прилича на мен,
но не прилича на себе си.

Накрая – песен, солена на вкус.
Като нота и оправдание –
затова, че си тръгвам, без да знам наизуст
цветното свое мълчание.



Публикува се с разрешението на автора.

ЖАДУВАМ

Жадувам за нова форма на обществен консенсус. Консенсус между авторите, публиките и издателствата.
Книгата днес се променя. Напуска своето книжно тяло и заживява хиляди животи: в мрежата – по блогове, сайтове, фейсбук страници; като фотокопие на хартиен носител, което винаги ще струва по-евтино от изписаната на книжното тяло корична цена; като сканиран вариант в компютрите ни. В повечето случаи авторите дори и не подозират за многоликия живот на техните произведения. Не чуват нито възторжените ни възгласи, нито тихо споделената благодарност, а какво остава за това: да бъдат достойно възнаградени за труда си.
Обидно ми е като издател, че днес можеш да вземеш творчеството на български класик, правата над което са изтекли, и с малко повече маркетингова сръчност да го превърнеш в печеливш бизнес, разтваряйки го към различните форми на ученически библиотеки или библиотеки от типа класика.
И в същото време не вярвам на призивите авторите да се откажат от работата с издателя и да поемат сами пътя към читателя. Та работа на автора ли е да се пазари с борсите, да си пакетира чинно книгите, за да ги разпраща там, където те ще чакат ред да се срещнат с читателя.
А и кой може сам и еднолично да прецени коректността на своите текстове. Добрият редактор е незаменим помощник и за най-талантливия творец. Коректорът е онзи незабележим участник в издателския процес, без когото текстът рядко остава в съответствие с книжовната норма. А художникът превръща книжното тяло в произведение на изкуството.
Книгата се променя.
Променят се и публиките.
Променят се и авторите.
Променя се и издателският процес.
Но дано в тази промяна хората изберат добрите автори – онези, без които животът ни не би бил същия, и да ги подкрепят, като купуват техните произведения.
Дано хората изберат добрите издателства – онези, които се грижат за книгата с любов и уважават едновременно автора и публиките.
Дано стигнем до съгласието, че книгата не може да бъде просто бизнес. Ей така на – бизнес, от който печелиш и трупаш пари, сякаш си малка, но добре работеща бакалия.
Не съм наивник.
Знам:

Някой неща се случват трудно.
Общественият консенсус – най-вече.

Но все пак жадувам!

Стефан Пеев

ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ | Николай Милчев | ПЪТЕКА

СРЯДА | 13 април | Среща „наживо“ с Николай Милчев
21.00–22.00 часа
Място: ФЕЙСБУК
Група: ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ
Бъдете точно навреме!
Местата са неограничени!

До СРЯДА!

Николай Милчев


ПЪТЕКА


Сърце с обувки... Боже, колко път
между пъстърви и кози от рими.
Нима очаквам да ми осребрят
сравненията, с нищо несравними?

Не е ли ясно, че не би могло
да светне ток от тъмните къпини?
И в мрака на напуснато легло
светулките да имам за роднини.

Къде сте, устни, за които бях
червилото на динения залез?
Аз грам от пътя си не извървях,
без мравките от слънцето да пазя.

И бях козарче, но не пеех в хор
от сцената със вълци и тромпети.
Над шапката ми светеше простор-
докоснах го, ала не го усетих.

И се уплаших като пелена,
с която бебето дори насън не свиква.
Добре, че има късче планина
и най-отгоре- необятна тиква.

Сега съм бос и прашен до уши.
Сърцето ми отвръх дървото вика.
И се опитва да се утеши,
че по пътеката не идва никой.



Публикува се с разрешението на автора.

ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ

Издателство КОНТЕКСТ покани на гости във фейсбук поета Николай Милчев.
Заповядайте на срещата с него:

СРЯДА | 13 април |
21.00–22.00 часа
Място: ФЕЙСБУК
Група: ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ
Бъдете точно навреме!
Местата са неограничени!

До СРЯДА!

Стефан Пеев

Николай Милчев


НЯКОГА


Аз пиша със завързани очи,
коремът ми отвътре е хартия.
След сто години ще си проличи
дали съм гладил думите с ютия.

Или зъбати, с кожата на вълк,
те гризали са гърлото на рими,
а аз- памуков, облаков и зъл,
като дете със тях съм се завивал.

Надеждата е бебе с очила,
кърма от мравка, белег от колибри.
И затова в съсирена мъгла
се лутаме очите си да дирим.

И затова с цигулка на сърна
сред глутницата трябва да сме плахи
и да изпратим бляскаво една
от думите- пред вас да се разплаче.

И да запее с устните на кос,
да завърти ума ви на вихрушка,
докато цветният, невидим мост
по колебливия си гръб ни спусне.

Оттатъка- дано да има бряг,
рисуван от класически поети.
Тогава в джобовете с топъл мрак
ще дойдем призори да ви посветим.



Публикува се с разрешението на автора.

ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ

Стиховете ѝ са още топли. Все още търсят себе си. Дори ме е малко страх да ги публикувам, защото утре те вече може да не са същите.
Но утре: СРЯДА – можем да приседнем до нея и да почетем на глас онова, което Елица Мавродинова ни е приготвила.
Една странна среща с поезията, поета, познатото и непознатото.
Една среща без аплодисменти и ръкостискания.
Един разговор почти наживо.

Ще ви чакаме във фейсбукгрупата ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ.
Заповядайте на срещата с Елица Мавродинова:

СРЯДА

6 април
21.00–22.00 часа
Място: ФЕЙСБУК

Бъдете точно навреме!
Местата са неограничени!

До СРЯДА!

Стефан Пеев

Елица Мавродинова


ПЕСНИЧКА ЗА ХОРАТА


Видях една невидима жена
на ъгъла на "Шипка" и умората. 
Продаваше гевреци на дъжда, 
откакто бяха твърде сити хората. 

И явно съм приличала на дъжд, 
защото ми протегна несъзнателно
надежда от вода, сусам и ръж
и спъна, без да иска, суетата ми. 

Видях я. И за миг от изненада 
зениците й станаха гевреци. 
Не помнеше от много, много млада
да бяха я поглеждали човеци. 
...

За първи път поисках да говоря
(на ъгъла на "Шипка" и живота)
със Тебе, Боже. Простичко. За хората. 
Не се сърди на хората, защото

те щяха да са други, ако знаеха, 
че, сгушена под старите тополи, 
на ъгъла на "Шипка" и безкрая, 
една жена продава ореоли.



Публикува се с разрешението на автора.

КРАТКО СЪОБЩЕНИЕ

Издателство КОНТЕКСТ покани на гости във фейсбук поетесата Елица Мавродинова.
Заповядайте на срещата с нея:

СРЯДА

6 април
21.00–22.00 часа
Място: ФЕЙСБУК

Странно е наистина.
Но какво ни пречи да приседнем пред компютрите.
И просто да послушаме поезия.
Или да поговорим с автора.

Бъдете точно навреме!
Местата са неограничени!

До СРЯДА!

Стефан Пеев

Елица Мавродинова


УРОБОРОС


Въртим се след себе си. Щръкнали прелетни кучета.
И душим сърцата си – смешни, нелепи и хремави.
Не даваме лапа. Ръмжим. И сме лошо обучени.
Тиктакаме шумно с опашки. И лаем по времето.

А то си върви и се смее. Какво, като лаем?
В трамваите – хора, а в хората – смачкани стихове.
И с нас, и без нас в полунощ ще отмине трамваят.
И лаят ни бавно в памучния град ще затихне.

Не са ни приятели хората. Те са стопани.
Прибират ни вътре. А вътре е тясно за дишане.
Немеят пред нас, но не знаят с какво да ни хранят.
Тъпчат ни с делник и шум и ни вкарват в каишки.

Въртим се след себе си. В кръг. Но така или иначе,
май няма къде, при кого и защо да се случим.
Нали е живот? Ще боли, ще боли и ще мине.
Ей така ще ни мине животът. Като на кучета.



Публикува се с разрешението на автора.

Evanescence | My Immortal

Evanescence
My Immortal