неделя, 16 юни 2013 г.

ВЪРНАХ СЕ И ОТСТЪПИХ...

Петър Увалиев

Проби и грешки непрестанно потвърждават убеждението ми колко е важна способността за отстъп (няма как да не благодаря за това осъзнаване на думите на Александър Фол). Важна тъкмо в моментите, когато най-активно действаме. Приятел го нарича “скриване”, но не, не (ми се иска да) вярвам. Сред невъобразимостта от последните дни днес се върнах към една от най-изрязаните фигури в личния ми – а и не само мой – духовен албум.
Хубав разговор за Петър Увалиев вчера ме зарадва с великолепно разказани истории и предадени детайли и ми спомни онзи ювелирен български, който в края на 80-те на миналия век изпълни 272 аудитория на Университета: дългата пауза, разгънала неговото "Не аз говоря езика, на който сега ви говоря... той мен говори"; афористичното за мен, хлапачката, тогава и все по-съдбовно днес "Българското не ми е занаят, то ми е инат".
Върнах се и отстъпих, за да проверя дали са в изправност шлюзовете на онази тишина и на днешната памет, без които става все по-невъзможно нататък.

Цветелина Драганова