четвъртък, 27 юни 2013 г.

НЕИЗРЕЧЕНИТЕ ДУМИ

Вик

Има думи, които засядат на гърлото ти и започват да набъбват там подобно на раково образование. Неизречените думи. Страшни са. Не можеш нито да ги преглътнеш, нито да ги изкрещиш. Защото думите са ни дадени не за изричане, а за чуване. Те живеят истински не когато ги изговаряме, а когато се връщат обратно към нас, поели върху себе си обертоновете на вслушването. Неизречените думи са все още живи, макар и болезнени. Нечутите – уви! са вече мъртви.

Стефан Пеев