В Бразилия милиони хора се движат в различни точки на града, без да имат определена цел, просто са заедно. Почти всеки един от тях е със собствения си плакат, написани на ръка, на едно просто парче от хартия или картон: "Корупцията също е вандализъм!", пишеше на един плакат на футболния мач между Испания и Хаити.
В протеста съжителстват две форми на поведение: първата е на хората, които са толкова жестоки, че могат да се сравнят единствено с наркотрафикантите и вандалите, а вторите са тези, които са отишли да се забавляват и непрекъснато призовават за мир. Плакатът в ръцете на едно момиче гласи: "Вандалите не ни представляват."
Хората се изливат на улиците и остават там през цялата нощ след залез слънце. Пеят заедно и изразяват гнева си.
Тенджерата под налягане, която е кипяла през годините, без да се забележи, експлодира и от нея, по думите на Елио Гаспари, излязоха "чудовища". Чувстват се свободни и заедно се наслаждават на удоволствието от протеста.
Никой не им го е забранявал, защото това е страна без цензура, но се чувстват свободни, защото сами са избрали свободата да протестират.
Отхвърлянето на политиците, което всеки ден става все по-очевидно, трябва да бъде предмет на рефлексия на всички нива: от управляващите до местните чиновници, които са най-близки и отговорни за публичните услуги, които не функционират.
Това, което се случва в Бразилия, не е политическо движение в традиционния му смисъл, нито пък е аполитично движение. То е постполитично. Не е срещу демокрацията, а за една по-реална демокрация, за една демокрация за всички. Както останалите големи протести на хора в Бразилия през този век, и тези демонстранти нямат политици, защото в основата си те са срещу развода между хората и политиците.
В протеста съжителстват две форми на поведение: първата е на хората, които са толкова жестоки, че могат да се сравнят единствено с наркотрафикантите и вандалите, а вторите са тези, които са отишли да се забавляват и непрекъснато призовават за мир. Плакатът в ръцете на едно момиче гласи: "Вандалите не ни представляват."
Хората се изливат на улиците и остават там през цялата нощ след залез слънце. Пеят заедно и изразяват гнева си.
Тенджерата под налягане, която е кипяла през годините, без да се забележи, експлодира и от нея, по думите на Елио Гаспари, излязоха "чудовища". Чувстват се свободни и заедно се наслаждават на удоволствието от протеста.
Никой не им го е забранявал, защото това е страна без цензура, но се чувстват свободни, защото сами са избрали свободата да протестират.
Отхвърлянето на политиците, което всеки ден става все по-очевидно, трябва да бъде предмет на рефлексия на всички нива: от управляващите до местните чиновници, които са най-близки и отговорни за публичните услуги, които не функционират.
Това, което се случва в Бразилия, не е политическо движение в традиционния му смисъл, нито пък е аполитично движение. То е постполитично. Не е срещу демокрацията, а за една по-реална демокрация, за една демокрация за всички. Както останалите големи протести на хора в Бразилия през този век, и тези демонстранти нямат политици, защото в основата си те са срещу развода между хората и политиците.
Няма коментари:
Публикуване на коментар