Новата учебна година започна. Какво ли ни очаква?

Радост и напрегнато очакване. Дали не са това чувствата, които в най-голяма степен се смесват в сърцата ни при започване на новата учебна година. Всеки от нас по един или друг начин е свързан с училище. Понякога в ролята си на родители смятаме, че тази връзка се изчерпва до задължителното: осигуряване на учебници, на частни учители (!), посещение на родителски срещи. Е, и цветята за първия учебен ден, за Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. В такива случаи не пропускаме ли най-важното? Всъщност същинският въпрос е не дали детето ни учи добре, а какво и как учи детето. Не мога да се отърся от натрапчивата идея, че образователната ни система прекалено бавно се европеизира. Една от причината е, че не сме отговорили на фундаментални въпроси като въпроса за природата и същността на нашата самобитност в светлината на европейската култура. Признавам, че това мнение е твърде субективно и се нуждае да бъде обгледано в чуждите позиции. Бих се радвал на коментари по темата.