събота, 19 септември 2009 г.

Наясно ли е обществото ни със своята литературна класика


Да не бързаме с преоценките, съветва Стела Стоянова
Източник: СТАНДАРТ НЮЗ



Що се отнася до списъка от автори обаче, аргументите и на преподавателите, и на цялото общество, което вечно претендира за неговото обновяване, без да знае какво точно има предвид, доста издишат. Или най-малкото си противоречат, защото същите хора, които твърдят, че Вазов е отживял, най-силно протестираха, когато един бивш министър случайно се изпусна, че е предложил отпадането на "Аз съм българче". Да не говорим, че същите тези хора извадиха "Под игото" на челно място в една псевдолитературна класация, но са склонни да въздишат тежко, когато той се падне на матурата. Всъщност не е възможно да се промени списъкът на авторите в едно общество, което не е наясно със своята литературна класика. И не е направило преоценка на значимостта ѝ в литературен и исторически план, но иска няколко автори на учебници да му свършат работата. Ако можем да превръщаме едни творци в емблеми, но да не искаме те да влизат в читанките, значи нещо куца по отношение на разбирането ни за себе си. А това не се поправя с каквато и да е учебна програма. Ако ще и да я напълним само с "Хари Потър", а "Аз съм българче" да включим по изключение, и то като комикс, това няма да промени факта, че ни липсват устои. Цялата работа, която литературната ни критика свърши за 20 години, бе да задраска идеологемите на Пантелей Зарев и да ги замени с постмодерна лексика и терминология, доста неприложима към някои от тези произведения. Тя може и да им е вдъхнала нов живот, но той е изкуствен. Реанимирани с "дискурси" и "наративи", Вазовите "Чичовци" не стават по-актуални, отколкото са били досега, и никой не бива да иска това от тях. Аргументите, че децата трябва да учат само това, което им е близко, биха могли да доведат до разпад на образователната система, ако ги приложим докрай. Само че, кой знае защо, никой не ги използва, когато става дума за уроци по математика или физика. Единствено от часовете по литература се иска, бог знае защо, да са розови, захаросани, симпатични и достъпни като кукли Барби, с единствената идея, че иначе децата нямало да четат.
В този смисъл може би, каквато и реформа да се предприеме, не бива да бързаме да "вадим" или "слагаме" този и онзи автор в учебните програми съобразно злободневния контекст на разбираемостта според мнозинството. Той е част от един по-голям идеологически код - този на обществото ни като цяло. Утре може да е друг. Може да ни писне от Барбита. Може даже и Вазов да ни потрябва.