Интервю: Иван Матанов
- Имате ли чувството, че интернет опразва библиотеките?
- Не, библиотеките се посещават и ще се посещават. Нашата университетска библиотека постоянно работи на висок оборот. Четат студентите - това е истината. Но, откровено казано, какво значи да виси човек в библиотеката. Аз например ходех в читалнята само преди сесия, и то да прочета една или две книги. Просто имах ужасния навик да чета легнал. Ровех се в библиотеката само в най-необходимите случаи. Същото е и сега. Но не може да се каже, че съм намалил четенето.
А компютърът няма как да намали това удоволствие, защото в докосването на книгата има силен еротичен момент, своеобразна интелектуална еротика крие самото разгръщане на книгата. Велико е това интелектуално еротично притежание, да отвориш книгата в който си искаш миг, откъдето искаш ...
А инак компютърът носи огромно облекчение и удобство. Въпреки това имам чувството, че срещу мен стои някакъв електронен хитрец който ме гледа с примижало око и ми присвятка. При книгата няма такова нещо. Книгата ти осигурява само твое, лично пространство. В него авторът е създал своите партитури, но абсолютно всеки може да си изгради образите по свой съвършено различен начин. Книгата аз възприемам като оазис на личността.
- Не, библиотеките се посещават и ще се посещават. Нашата университетска библиотека постоянно работи на висок оборот. Четат студентите - това е истината. Но, откровено казано, какво значи да виси човек в библиотеката. Аз например ходех в читалнята само преди сесия, и то да прочета една или две книги. Просто имах ужасния навик да чета легнал. Ровех се в библиотеката само в най-необходимите случаи. Същото е и сега. Но не може да се каже, че съм намалил четенето.
А компютърът няма как да намали това удоволствие, защото в докосването на книгата има силен еротичен момент, своеобразна интелектуална еротика крие самото разгръщане на книгата. Велико е това интелектуално еротично притежание, да отвориш книгата в който си искаш миг, откъдето искаш ...
А инак компютърът носи огромно облекчение и удобство. Въпреки това имам чувството, че срещу мен стои някакъв електронен хитрец който ме гледа с примижало око и ми присвятка. При книгата няма такова нещо. Книгата ти осигурява само твое, лично пространство. В него авторът е създал своите партитури, но абсолютно всеки може да си изгради образите по свой съвършено различен начин. Книгата аз възприемам като оазис на личността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар