Спокойно: пълният член остава (... засега)

Добра или лоша, новината е, че езиковедите не се готвят скоро да осъществят радикални реформи в книжовната норма. Поне не без широка дискусия. И със сигурност не до края на тази година. Всичко това стана ясно от инициираната на 4 декември от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ среща на езиковеди от различни научни институции в страната.

Източник: БНТ

KNIGITE.NET • Интернет книжарница

Проблемите на кодификацията на съвременния български книжовен език обсъждаха на 4 декември езиковеди от различни институции у нас. Домакин и инициатор на срещата бе Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“. В срещата участваха директорът на Института за българския език проф. Васил Райнов, ректорът на Пловдивския университет проф. дфн Иван Куцаров, доц. Савелина Банова от Департамента по езиково обучение към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалисти от Катедрата по български език към ПУ „Паисий Хилендарски“. В своето експозе ректорът на ПУ проф. дфн Иван Куцаров подчерта опита, който университетът е натрупал по проблемите на езиковата култура и езиковата практика. Тезата на проф. Куцаров, че е назрял моментът за сериозна, задълбочена и продължителна дискусия по проблемите на книжовния език и неговите норми, беше подкрепена и от проф. Васил Райнов. Проф. Райнов допълни, че като единствен международнопризнат кодифициращ орган за българския книжовен език Институтът за български език към БАН е готов на сътрудничество с всички висши учебни заведения и с всички научни специалисти за намиране на верните решения по проблемите на кодификацията на книжовната норма. Свои научни съобщения и изказвания направиха ст.н.с. II степен д-р Петя Костадинова и доц. д-р Светла Коева от Института за български език към БАН, проф. дфн Диана Иванова, доц. д-р Петя Бъркалова, гл. ас. д-р Теофана Гайдарова от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Общото становище на езиковедите е, че е необходимо да се мисли за промени, но тези промени следва да бъдат резултат на задълбочена и продължителна научна дискусия по всички аспекти на книжовната норма и нейното функциониране в обществото.

 RSS

ЕРОТИКА НА ПУБЛИЧНОСТТА

Съвременният човек е по особен начин самотен.
Той никога не може да остане сам: светът плътно го обгражда, притиска го отвред и не престава с шумоленето, мърморенето, ораторстването и глаголстването си. Това е самотата на този, който чува, но който не е в състояние да отвърне. Не на глухия, а на принудително онемелия.
Съвременният човек общува много повече и много по-дълго с електронните средства за масово осведомяване, с печатните издания и с компютърните системи, отколкото с хората.
Съвременното общуване е опосредствано общуване (Маклуън).
Това е общуване чрез, а не общуване със. Ето защо немотата е толкова по-голяма, колкото повече се разраства институционализирането на словото. В перспектива се очертава опасността „свободният“ дискурс да задуши свободата на мисълта, а оттам и свободатата на волята.
Словото е не само информационен инструмент, но и манипулативен орган (Р. Барт, М. Фуко и другите).
Тези две функции не се изключват, а взаимно се допълват. Дори свободното слово манипулира, пораждайки усещането за свобода. Свободатата не се постига с никакъв инструментариум, защото е свързана с избор и с приемане на избор. Всъщност тя не е във възможността да избираш, а в начина, по който го правиш.
Съвременният човек е публичен човек (К. Маркс vs. Аристотел)...
Публичен човек означава еротичен човек (З. Фройд vs. Софокъл).
Еротиката се просмуква във всички клетки на общественото битие днес. Но същината ѝ е не толкова в сексуалността, колкото в принципа на разголването.
Съвременният човек е разголеният и разголващият човек.
Разголването обхваща на първо място освободеното от бремето на дрехите тяло (сп. Maxim vs. Ренесанса).
Но това е най-външният пласт еротика.
Същинската еротика при съвременния човек обхваща разголването на душата.
В публичното си битие съвременният човек е длъжен когато и където бъде поискано от него да извади на показ вътрешния си свят (CNN, Survivor, Цената на истината...) или да се остави да изнасилят (чрез изтънчените методи на свободното слово) най-интимните части на личното му „аз“, за да бъде изложена похитената му душа в музея на съвременното обществено слово: за задоволяване на чуждите еротични (словоблудски) нагони.
Затова: Съвременният човек е борещ се човек.
Неговата борба е борба за хуманизъм.
Хуманността не е свързана с притежаването или владеенето (Ерих Фром), а с осмислянето и съпреживяването.
Защото мисълта е лична, но не е собственост (Закон за авторското право и сродните му права); защото е реална само когато принадлежи едновременно и на изричащия, и на чуващия я (Волошинов–Бахтин, Бубер); и защото е любов и загриженост. Нашата любов и нашата загриженост за другия.
Пред съвременния човек има само един път за движение напред (И това прочие не е просто пътят на пазарната икономика и парламентарния политически живот.).
Пътят за развитие на съвременния човек е пътят на хуманизма („...има ли той почва у нас?“).
В Германия пазарната икономика съществува отдавна. Имат Маркс, „Даймлер-Бенц“, имат и Хайдегер, но нямат хуманизъм (последното прочетено у Хайдегер).
Какво ни остава? Нищо друго освен да четем „нациста“ Хайдегер, „комуниста“ Маркс, „либералиста“ Попър. И да чакаме Европа в ксенофобските си настроения да открие и този принцип.
А дотогава...

Стефан Пеев

Ахил и апостол Павел

KNIGITE.NET • Интернет книжарница

Тези два образа са в съзнанието и занимават мисълта ми от известно време. Опитът да разгадаем проекцията им един в друг и в перспективата на съвременната култура би имало огромно значение за саморефлексията на съвременното его.
[ Гняв и смирение. Задгробният свят според античната и според християнската митология | Тук и отвъд. Животът като борба и борбата като живот. ]

 RSS

ЩУРЧЕ

текст Петър А н а с т а с о в
аранжимент Иван Б о ш е в
музика Велислава Б а к ъ р д ж и е в а
изпълнител Велислава Б а к ъ р д ж и е в а

Щурче, щурче, обречено да пее пак и пак,
бездомно и облечено с парцалчета от мрак,
безжалостно измествано от толкова места,
избрало си естествено полето на честта.

Не му е нужно жителство, известност и разкош,
под мое покровителство ще пее всяка нощ,
щурче, щурче, спечелено с борба и честен труд,
завинаги заселено в лиричния уют.

Гордее се с акордите, родени с кръв и пот,
и тръгва срещу ордите на мравешкия род
и ето го – потресено, душата в пантеон,
а тялото – обесено на някой звезден клон.


Повече за авторката на музиката и за диска ѝ „Изпята поезия“ – на КНИГИТЕ.НЕТ.

На учителя по литература – с любов!

KNIGITE.NET • Интернет книжарница

Ако всеки разкаже поне по един мил и въздействащ спомен за свой учител по литература, дали няма да променим българското образование?

Може да звучи наивно, но съм убеден, че припомняйки си онова, което ни прави по-добри, всъщност укрепваме емоционално, ставаме по-уверени в себе си и в способността си да не се поддаваме на слабостите.
Във Facebook създадох групата „На учителя по литература – с любов!“ за тези, които има какво да разкажат за своя учител или учителка по литература.
Нека това място опазим само за добрите спомени.

 RSS

Излезе от печат книгата „Тестове по литература за 7. клас“

KNIGITE.NET • Интернет книжарница

Сборникът с тематични тестове по литература е предназначен за седмокласници, които се подготвят за външно оценяване, кандидатстване в профилирани паралелки, състезания и текущи изпитвания. Включени са общо 11 теста. Всеки тест е разработен въз основа на конкретно литературно произведение от новата учебна програма за 7. клас – в раздела ѝ за задължителна подготовка – и съдържа 25 въпроса от затворен или отворен тип.

Откъс от книгата: РАЗЛИСТИ И ПРЕГЛЕДАЙ

 

 RSS

ФЕНОМЕНЪТ НА ОГЛЕДАЛОТО

Дъщеря ми е във възрастта на пубертета. Опитвам се да не я гледам, докато стои с часове наред пред огледалото, за да оправи прическата си, да избере тоалета си, да си сложи грим. Знам: моят поглед ще я притесни. Естествена суетност, би казал всеки. Хм, мисля, че не е точно това.
Опитвам се да си я представя: застанала пред огледалото тя вижда себе си в него, но и себе си чрез него. Между погледа, отправен към огледалото, и погледа, който се връща от огледалото, има огромна разлика. Първият е отправен с надежда и очакване. Вторият е критичен, оценяващ и коригиращ. Виждащият поглед е всъщност вторият, връщащият се към нас през пространството.
Думите също са вид оптика – начин на виждане. Те имат значение за нас не когато ги изпращаме към събеседника, а когато се връщат към нас през пространството преизпълнени с обертоновете на вслушването. Всеки диалог е преди всичко разговор със себе си. Чрез диалога ставаме други на себе си, виждаме се в светлината на другия и намираме очертанията на себе си.
Думите моделират тялото ни, оформят емоциите ни, изразяват интелектуалната ни същност. Не мога да се отърся от мисълта, че истинският текст е едновременно и музикално произведение, и скулптурна фигура, и изображение, и математическо построение. В словесния текст се събират всички нишки на битието – топос, хронос, логос, ейдос, число.

Стефан Пеев

↑ Начало

Усещане за човека

KNIGITE.NET • Интернет книжарница

Всяка раздяла с интимно близък човек оставя у нас усещане за празни и незапълнени пространства, за изчезващо и непонятно накъде течащо време. Усещането е дълбоко субективно, то е драматично изживяване, страдание и горест, болка и мъка, затова рядко ни идва наум да се запитаме за онтологическия статус на тези изживяния, да ги погледнем извън проекцията на психологическата травма, която раздялата носи в себе си.
Едва при раздялата имаме шанса да усетим присъствието на другия човек в себе си. Да го усетим тотално, да видим себе си в него и него в себе си.
Там, където раздялата е едно обикновено “Сбогом!”, не е имало никаква пресечна точка между нас и другия, ние сме живеели заедно в пространството и времето, но не сме съществували заедно, съвместността на битието ни не е докоснала съ-битийността ни. След подобно отекващо “Сбогом!” собственото ни време продължава да тече по начина, по който се е движело и преди, тук няма и не може да има усещане за празни пространства. Ако съществува болка, тя е породено по-скоро от наранена гордост и честолюбие, но не и от обич и взаимност.
Когато се разделяме с другия, ние се разделяме с нещо в нас самите. Нещо, което усещаме, че никога няма да се върне, нещо, което е моделирало собственото ни битие в света. Затова подобна раздяла е раздяла и с нас самите, със собственото ни битие. Какво огромно усилие е нужно да се изправим над зейналата пропаст в битието ни и да надзърнем отвъд нея, да намерим сили да съберем отново собствения си свят, от парченцата разкъсано битие у нас.

 RSS

Нека да помислим заедно за Вазов и класиката

Във FACEBOOK има една прелюбопитна група: „Да защитим Иван Вазов от съвременните Киряк Стефчовци“. Поводът за възникването ѝ са следните думи на интернет потребител:

„Днес в сутрешното предаване на Нова телевизия бях свидетел на дискусия, която не ми дава покой „Трябва ли да се изучава Иван Вазов в училище“! Слушах мнението на един университетски преподавател и на един богопомазан млад поет и не вярвах на ушите си! Къде са се родили тези съвременни литературни корифеи? Ако изобщо могат да се нарекат български след такива скудоумни тиради по отношение на Вазов и съвремието ни!?“

И понеже, както се казва в народните приказки, и аз бях там [в групата „Да защитим Иван Вазов от съвременните Киряк Стефчовци“], ще се опитам мъничко да поразсъждавам по темата.

Източник: FACEBOOK

Мисля, че годината е 1976-та. Математическата гимназия в Пловдив. Час по литература. Увлечен до безумие от англоезични автори като Фокнър, Хемингуей, Селинджър, си позволих да изрека гласно неудоволствието и неодобрение си от българската литературна класика. Основният потърпевш беше Вазов. Упреците бяха сурови, дори жестоки (с характерната за младия човек хаплива и язвителна жестокост). Заслужаваха да бъдат сурово и справедливо наказани, тъй като просто не бяха основателни. Но за мое щастие в тъмните години на социализма имах прекрасни преподаватели, които ме научиха на толерантност. Учителката ми не избухна в гневно възмущение. Гледаше ме открито и разбиращо. Тогава не можех да схвана смисъла на погледа ѝ, с годините обаче осъзнах, че зад търпеливостта ѝ стои не примирението или бездушието, а съзнанието, че към класиката винаги всички грешим и че класиката затова е класика, защото не се опитва да ни вкара в пътя посредством гневни и патетични тиради, а кротко ни изчаква да надживеем заблужденията си. Разказвам всичко това, защото съм убеден, че Вазов няма да бъде запазен за времето с крясъци или лозунги. Няма да бъде спасен и чрез топ класации, в които някак си излиза победител. Няма да го спасят и телевизионните призиви (чувствате ли абсурда – призивът да бъдем читатели идва от телевизията!) да четем повече. Защо ли? Ами защото четенето е само началото. Има пет категории, които определят отношението ни към познанието:
1. Да четеш.
2. Да знаеш.
3. Да разбираш правилно.
4. Да приемаш разбраното.
5. Да си в състояние да превръщаш приетото в практически действия.
Наистина първо е нужно да четеш. Но дори и да четеш, това не означава, че знаеш. Дори и да знаеш, това не означава, че разбираш. Дори и да разбираш, това не означава, че приемаш. Дори и да приемаш, това не означава, че можеш да превръщаш приетото в нов житейски опит.
Нека оставим за момент настрани абстрактните разсъждения колко значим е Вазов за българската култура и да си представим, че той е извънземен писател (чужд, далечен, непознат). Задачата на учителя в училище е да направи това необикновено същество познато, близко, разбираемо, приемано от младия човек. Това може да стане само по един-единствен начин – не като му сложим етикета „гражданин на велика цивилизация“, а като покажем на младия човек, че между странната физиономия на извънземния с неговите странни мисли и мислите и света на младия човек има много общи идеи и ценности. Когато свалим етикетите от Вазов, ще го направим четен, познаван, разбиран правилно, приеман и въздействащ върху нашия светоглед и културна идентификация.
И още нещо: крайно време е да видим и Вазов, и другите български автори на фона на европейската литературна история. Когато с времето любовта ми към американските автори се трансформира в любов към руската класика, а любовта към руската класика ме отведе обратно към българската литература, осъзнах не просто, че в 1976-та година съм бил смешно, ентусиазирано хлапе, а че българската литература заема достойно място в историята на световната литература. Тогава наведох глава, поисках прошка от Вазов и благодарих на учителката си по литература.

Стефан Пеев

Бучка наслада

Различни проучвания сочат, че учениците имат беден речник, а държавните зрелостни изпити показаха, че децата не могат да се изразяват в писмена форма. Родители и учители пък са единодушни, че учебниците са написани скучно, а някои от произведенията по литература не говорят на езика на днешните млади хора и са абсолютно неразбираеми за тях.

Източник: БНТ

KNIGITE.NET • Интернет книжарница

Децата имали беден речник. Това бил проблемът. Каква заблуда! Проблемът не е в речника на децата, а в разбирането за мястото и ролята на личността в обществото. Ако искаш да израстваш, ако искаш да се развиваш, ако не ти достига онова, което получаваш като представа за света, ще променяш и себе си, и речника си. Живееш ли в доволство, защо ти е да променяш себе си. Нашите деца са преситени от живота още преди да са го изживели или пък консумативно очакват животът да мине през джобовете им. Ако такова е разбирането им за живота, за какво им е речник!
Категорията, която характеризира съвременното общество, е „наслада“. Каквото и да вършим, подобно на животните на манежа очакваме в края на нашите действия да вземем своята бучка наслада. Дали ще я получим вечер пред телевизора, или със сутрешните телевизионни блокове, дали ще я потърсим в интернет, или ще отпътуваме за нея в Египет – резултатът е един и същ: вземаме своята порция доволство. Защото неизвестно как, но някой някъде ни убеди, че идеалите са мъртви, че животът свършва с нашия личен край и че смисълът му е в доволството.

 RSS

ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ

Когато започнах тази бележка, бях под впечатлението на току-що гледан филм. Естествено американски и, разбира се, по ефирна телевизия. Не успях да хвана началото му и не разбрах заглавието, дори не се опитах да запомня имената на героите. Следях сюжетиката вяло и без особен интерес, воден от чувството за консумиране на нещо познато.
Не помня в кой момент обаче филмът ме озадачи. Спечели ме героинята – с типичната гражданска отговорност на американеца, с чувството, че никоя институция не е по-голяма от човека, с вярата, че силата е на страната на личността, която се ръководи от справедлива кауза, и че няма обществена власт, която да спре отделния индивид в стремежа му да намери справедливост. Да, знам. Можем да разсъждаваме заедно за холивудските клишета и за каноните на жанра, но онова, което истински ме разтърси беше финалът – кратките бележки, че филмът е създаден по действителен случай. Изведнъж осъзнах, че каквито и художествени упреци да отправим към тази филмова продукция, няма нито един аргумент, който да принизи факта, че подобна история по подобен начин и с подобен резултат се е разиграла някъде в Америка и че режисьорът, сценаристът и актьорите се стремят художествено да пресъздадат случилото се някога някъде. И тогава по независещи от мен причини пред погледа ми се изправи екранният образ на Николай Бареков със смешните му сутрешни опити „да произведе новина“. Нелепо! Най-значимото геройство на публицистичния коментатор у нас е напънат да се произведе новина в студиото чрез режисираното нагнетяване на гледни точки. Сякаш цялата ни идея за гражданско общество се е концентрирала в говоренето, в усилието на думи да очерним едни и оправдаем други. Търсенето на справедливостта е второстепенен, страничен ефект на усилията ни. Енергията на обществото изтича в словесния сблъсък, в риторичното противостоене. И неочаквано се запитах „А в състояние ли сме да произведем действителен случай?“

Стефан Пеев

P.S.
Тази бележка възникна още във времето, когато Николай Бареков присъстваше в сутрешния блок на телевизията. Не смятам обаче, че с изчезването на водещия от екрана е изчезнала и барековщината и че проблемите на съвременната българска публицистика се изчерпват с образа на едно лице.

Животът винаги се гледа през очила

Обожавам наивната непосредственост на хората, които вярват в спонтанността на своите оценки и в свободата на собствените си мнения. На тях никога не им хрумва мисълта, че единствената възможност да гледаш живата е да го гледаш през очила.

Стефан Пеев
KNIGITE.NET • Интернет книжарница

Трудно ще ми е в този късен час да завърша мисълта си. Само ще я отбележа и ще се опитам да се върна към нея отново – изпълнен с повече вътрешно озарение. Всъщност that's it! както се казва на английски – това е сърцевината на идеята ми: нашият поглед върху света е винаги опосредстван от битуването ни в света. Можем да се стремим да разширяваме диапазона на спектралния анализ на нашия поглед. Но първо, това разширение винаги означава преосмисляне на връзката минало–настояще и преоценка на битуването ни в пресечната точка на времевите потоци. И второ, разширението никога не е адекватно на бъдещето, освен като намек, очакване или догадка. Обречени сме да гледаме на света през призмата на собственото си знам и мога. Виждането ни достига до там, докъдето достига знам | мога същността ни. Най-потърпевше от този факт е изкуството. Безсмислено е да се стремиш да оцениш произведение на класическото изкуство, ако нямаш достатъчно познание по история и теория на изкуството. Да не забравя да спомена, че знам | мога същността ни е всъщност средоточие на нашата пайдея. Хрумва ми, че етичните нагласи определят познавателните ни резултати. Етичността не е някаква външна добавка към личностното ни аз. Етичността пронизва всяко наше действие и всяка наша мисъл и не е само отражение, а е активен двигател на отношението ни към света. Етичността ни съвсем не се отнася само до другите хора, а да битуването ни в света като цяло. Ако всичко това се премисли внимателно и се очисти шлаката от изказаното дотук, се прокрадва съвсем не лоша идея.

 RSS

Цената на заблудата е по-висока от цената на истината

Вече дори и децата, които не ходят на училище, но гледат подходящата телевизия, знаят каква е цената на истината – 100 000 лева (преди облагане с данъците). Просто е. Приготвяш парите и винаги имаш на разположение истината. Нещо повече. Желаещите да я изрекат са в пъти повече от тези, на които можеш да позволиш да говорят. Търсенето е по-високо от предлагането и пазарната цена скоро може да се промени.

Стефан Пеев
KNIGITE.NET • Интернет книжарница

21.10.2009
Собствена информация

Изненадва ме крайната изостаналост на съдебната ни система (и на финансовия министър в случая). Имат на разположение работещ инструмент за извличане на самопризнания и могат да получат от обвиняемия каквото поискат – блудство, изневеря, убийство, наркомания и т.н. Достатъчно е да приготвят подходящата сума, да включат прожектора и да застанат зад камерата. Липсата на медийна практика им пречи обаче да осъзнаят „Цената на истината“.
Едва ли само прокурорите и магистратите са виновни за състоянието на истината. Със сигурност и законотворците са пропуснали да добавят подходящия член:

Чл. €. При липса на достатъчно други средства за изтръгване на самопризнания, обвиняемият може да бъде склонен да каже истината чрез заплащане.

Текстът за законопроекта почти се получи. Нужна е съвсем малка езикова редакция.
Ако сте близки с Бойко Борисов, може да му предложите да използва Чл. €. в новия закон за отвличанията. Надали ще се намери заподозрян, който да откаже самопризнания по Чл. €., защото, както четвъртата власт ни учи, истината е пазарно ориентирана.
Жалкото е само, че цената на заблудата е в пъти по-висока от цената на истината.

 RSS

Вече забравихме ли го?...

Нарекохме го „приятел на България“, а официалната власт побърза да го награди неколкократно с най-високите държавни отличия, за да легитимира всеобщото усещане за дружелюбност, което обгръщаше неговата личност. Студентите филолози на 70-те и 80-те години трескаво се движеха в идейното пространство на лихачовските си или бахтианските си търсения и изрядко си задаваха проблемния въпрос, а как точно в условията на комунизъм се стига да подобни научни прозрения. На български език се появи забележителна с блясъка на простотата и мъдростта си книжка: „Писма за доброто и прекрасното“. (Но дали защото тиражът беше голям, или идейният кръгозор на българина беше все още тесен, но изданието смущаващо дълго можеше да се намери във всяка книжарница и с времето белите му корици започнаха да събират праха на всекидневието ни). Ако обаче попитате днес някой редови студент филолог кой е Дмитрий Лихачов, много е възможно да получите само недоумяващо повдигане на рамене. Какво жестока ирония. Загубихме от поглед точно човека, който олицетворяваше идеята за културната памет на човечеството като основа на човешкото развитие. Сигурен съм, че тези, които помнят Дмитрий Лихачов, ще се радват на мига на срещата с неговото слово (и при това да го четат в оригинал). А за другите? Много се надявам този миг да е началото на неподозирано откровение.

Стефан Пеев

KNIGITE.NET • Интернет книжарница

Източник: ПРАВОСЛАВИЕ И МИР

Книга – самый великий хранитель и двигатель человеческой культуры. Книгу ничем заменить нельзя. Книге можно помочь, облегчить пользование ею, улучшить её оформление, но отменить книгу никак нельзя.
В самом деле, книга была и остаётся самым удобным и надежным источником знания, умственного возбудителя. Книгу можно взять с собой, положить в карман, читать в любом месте – сидя, лёжа, гуляя. Её можно полистать, чтобы легко найти в ней нужное место Её просто бывает приятно подержать в руках, посмотреть иллюстрации, полюбоваться игрой различных шрифтов, огорчиться, если оформление книги плохое, безвкусное, или если она истрёпана. Одним словом: книга живая, имеющая жизнь.
Люблю книгу - не только как источник информации, но и как таковую. Люблю книжный беспорядок у себя на столе и порядок в научной библиотеке, люблю книжный магазин и даже тонкий запах типографской краски свежеотпечатанной книги.

Започва XV национален поетичен конкурс "Иван Николов"

Ще бъдат номинирани 6 участници, измежду които ще бъде избран новият носител на Националната награда "Иван Николов" за 2009 г.
Краен срок за заявки: 20 ноември 2009 г.
Жури: Силвия Чолева, Митко Новков, Виктор Самуилов и Георги Господинов
Награда: плакет от художника Христо Гочев, придружен от парична премия в размер на 10 000 (десет хиляди) лв.

KNIGITE.NET • Интернет книжарница

14.10.2009
Източник: КАФЕНЕ.БГ

За 15-ти път Издателска къща "Жанет 45" – Пловдив ще връчи годишната Национална награда за поезия "Иван Николов". Пръв носител на наградата е поетът Христо Фотев.
В конкурса участват книги с поезия (първо издание, не антологични), издадени в периода октомври 2008 – октомври 2009 г.

Личността сега „не е на мода“

Признавам, че не познавах Кина Къдрева досега. Почти ми стана обидно – и за мен самия, и за нея. Колко безсмислено телевизионно и интернет време е минало пред погледа ми, а нейните мъдри, премерени, ритмизирани слова все са ми убягвали.
Сигурно е, че съм късоглед. Дори на близо не виждам вече добре. И това не ми пречеше до момента, в който осъзнах, че късогледство замъглява мисълта и чувството.
Ето сега тук, за малко, ще се срещнем с Кина Къдрева. Ще видим само частица от нейната личност, но достатъчна според мен, за да помогне на всеки да реши дали желае да поеме понататък по пътя на диалога с авторката, или срещата ще остане само случаен досег в необятното поле на блоговостта.

Стефан Пеев
KNIGITE.NET • Интернет книжарница

03.10.2009
Източник: СЛОВО.БГ

Ние сме талантлив народ. Много са талантливите актьори, художници, писатели и пищещи. Но малко са личностите в съвременността. В съвременния ни театър и в киното ни виждам добри актьори, но не виждам личности. Така е и в другите сфери на изкуствата, а и въобще и в живота.
Ние не възпитаваме личности. Не търсим личността. Не личността днес осенява и осветява със стойностите и мащаба на съизмерението си в живота, а лицето, играещо някаква роля. Това води до безличие и издребняване. До подражателство и сивота, посипана с лъскав, но евтин брокат.
И не че в България няма личности. Просто личността сега "не е на мода". И сами не си даваме сметка колко фатално е това. Смятам, че нашата роля на деятели в сферата на културата, е да създаваме личности и да подпомагаме общественото оползотворяване на личността.


Кина Къдрева – носител на Андерсенов диплом за детска книга към ЮНЕСКО

През 1994 г. Кина Къдрева е удостоена с престижния Андерсенов диплом, присъден от Международния съвет за детска книга към ЮНЕСКО и името ѝ е вписано в Почетния списък с най-добрите автори за деца и млади хора на планетата
[ Официален сайт на Кина Къдрева: ВИЖ ]


Отзиви за книгата на Кина Къдрева
„Децата и ние, или изкуството да си родител“

Изключително обществено важна е книгата ѝ ДЕЦАТА И НИЕ ИЛИ ИЗКУСТВОТО ДА СИ РОДИТЕЛ, издание на академично издателство „Марин Дринов” 2006 г. Една книга колкото теоретична, толкова и прагматична и четивна, в която Кина Къдрева многостранно разглежда въпросите за изграждането на личността на детето, на отношенията родител-дете, училище-дете, общество-дете и как да бъдат избегнати проблемите в пубертета и да се постигне позитивно развитие на поколението. Книгата се определя от специалистите в областта на педагогиката и детската психология като СЕМЕЙНА БИБЛИЯ и като НЕОБХОДИМ НАРЪЧНИК за родители и учители, каквато няма аналог нито в българската, нито в чуждестранната педагогическа литература. Тя се препоръчва както на родителите, така и на учителите за работата им с децата и с техните родители.

Книгата можете да закупите от КНИГИТЕ.НЕТ

Мечо Пух се завърна

Мечо Пух се завърна. Продължението на познатата история е вече факт.
Източник: КНИГИТЕ.НЕТ

03.10.2009
KNIGITE.NET • Интернет книжарница

Преди 80 години историята завършва с това, че Кристофър Робин тръгва на училище, оставяйки Пух, Прасчо, Ийори и другите си приятели в Голямата гора. Днес разказът започва оттам, откъдето е спрял, и носи посланието на оригинала на Алън А. Милн. Книгата излезе на българския пазар в деня на своята световна премиера – 5 октомври 2009 г.

Игра на роли

„Години наред напатили родители се оплакват от образователната и възпитателна система, наречена средно училище. Защо ли? Когато човек сам попадне в досег със системата, лека-полека научава отговора.“ – Александра Гюзелева
Източник: НОВИНАР.НЕТ

03.10.2009
KNIGITE.NET • Интернет книжарница

Поредното възмущение на поредния журналист, който почти искрено негодува от слабостите на българското образование. Започвам да се дразня от тази безобразна игра на роли. След като е убеден, че българското образование изостава, защо не предприеме сериозно журналистическо (а и родителско) разследване по темата. Защо не се опита да намери ключовите проблеми, които тормозят системата на образованието, защо не посочи кои са виновни за бавните темпове, с които се променя тази система у нас. Защо? Защо? Защо? Колко удобно е да се оплакваш от слабостите на другите, а да ти липсва смелостта да заемеш наистина активна професионална и гражданска позиция. Слабата и безлична журналистика е всъщност симптом на безизразното и неангажираното ни съществуване днес.

Доброто преподаване е изкуство

Толкова ли е трудно терминологията да бъде обяснена на разбираем за децата език – пита журналистът Апостол Апостолов и заключава, че термините в учебниците превръщат учениците в казанчета.
Източник: ЕКОН.БГ

28.09.2009
KNIGITE.NET • Интернет книжарница

Почти бих се съгласил с възмущението на Апостол Апостолов, че образователната система остава неадекватна на времето, ако у мен не се прокрадваше, съмнението, че това възмущение е някак редовно, дори по-лошо: поръчково. Да се критикува образователната система през септември е нещо обичайно и вече дотолкова тривиално, че дори не обръщаме внимание на критиката.
А на въпроса, който Апостол Апостолов си задава, за трудното и лесното при терминологията, отговорът е може би неочакван: да, трудно е. Много е трудно да представиш знанието по достъпен и разбираем за учениците начин. Умението да сториш това се нарича преподаване. Доброто преподаване е всъщност изкуство. Или, ако сменим терминологията от изкуствоведческа в икономическа, добрият учител е мениджър на личностното израстване на децата. Смятате ли, че от всекиго става добър мениджър?

Анчелоти пише книга с българин

Треньорът на Челси съавтор с проф. Маргаритов от Пловдив
Автор: Николай СТОЯНОВ
22.09.2009
Източник: 7СПОРТ.НЕТ

Книга в съавторство с български професор пише треньорът на Челси Карло Анчелоти. Еврошампионът с Милан готви съвместно издание с проф. Веселин Маргаритов. Книгата носи заглавието "Психо-физическата подготовка на футболистите. Техника и тактика", научи 7 дни спорт. Тя трябва да се появи на пазара в Англия след няколко месеца. Вече е готова първата част, остават дребни редакторски намеси в частта, която подготвя Анчелоти. В началото на октомври проф. Маргаритов ще пътува за Лондон, за да завърши заедно с треньора на Челси книгата. Първият й тираж ще бъде на английски език. След това изданието ще се появи на български и на италиански.
"Четивото е интересно. Книгата има научен акцент, но ще се хареса и на масовия читател", призна Веселин Маргаритов. Съавторът на Анчелоти е декан на Спортния факултет в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" и бивш зам.-шеф на ДАМС. Идеята за съвместната книга се родила на 13 ноември 2007 година. Тогава Карло Анчелоти бе в Пловдив и стана Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет.

Is Google Making Us Stupid?

What the Internet is doing to our brains

22.09.2009
Източник: The Atlantic

I can feel it, too. Over the past few years I’ve had an uncomfortable sense that someone, or something, has been tinkering with my brain, remapping the neural circuitry, reprogramming the memory. My mind isn’t going—so far as I can tell—but it’s changing. I’m not thinking the way I used to think. I can feel it most strongly when I’m reading. Immersing myself in a book or a lengthy article used to be easy. My mind would get caught up in the narrative or the turns of the argument, and I’d spend hours strolling through long stretches of prose. That’s rarely the case anymore. Now my concentration often starts to drift after two or three pages. I get fidgety, lose the thread, begin looking for something else to do. I feel as if I’m always dragging my wayward brain back to the text. The deep reading that used to come naturally has become a struggle.

I think I know what’s going on. For more than a decade now, I’ve been spending a lot of time online, searching and surfing and sometimes adding to the great databases of the Internet. The Web has been a godsend to me as a writer. Research that once required days in the stacks or periodical rooms of libraries can now be done in minutes. A few Google searches, some quick clicks on hyperlinks, and I’ve got the telltale fact or pithy quote I was after. Even when I’m not working, I’m as likely as not to be foraging in the Web’s info-thickets’reading and writing e-mails, scanning headlines and blog posts, watching videos and listening to podcasts, or just tripping from link to link to link. (Unlike footnotes, to which they’re sometimes likened, hyperlinks don’t merely point to related works; they propel you toward them.)

........................................................

За пълния текст на статията използвайте препратката по-горе.

бутони за социални мрежи

Образованието – инвестиция с възвръщаемост, особено по време на криза

Време е да повярваме най-сетне, че образованието е инвестиция с висока степен на възвръщаемост

08.09.2009
Източник: ОБУЧЕНИЕ.ИНВЕСТОР.БГ

Инвестициите в образование ще изведат държавите от рецесията, като освен това ще помогнат на хората, избрали да учат по-дълго, да имат по-висок жизнен стандарт в дългосрочен план, се казва в публикуван във вторник доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Според авторите на доклада след излизането от кризата търсенето на университетско образование ще се увеличи повече от всякога, а инвестициите в човешки капитал ще нараснат.
От ОИСР посочват, че нарастващите предимства на по-добре образованите на фона на продължаващата висока безработица ще насърчи все повече млади хора да учат. Отбелязва се също и че през 2009 г. в много държави е нараснала разликата в заплащането на хората с различен образователен ценз.
Направени изчисления показват, че мъж студент може да очаква със 186 хил. долара по-голям приход по време на целия си трудов стаж (средно за страните от ОИСР) в сравнение с някого, който има само средно образование.
За жените също има голяма разлика, но тя остава по-ограничена – със среден размер от 134 хил. долара.

Официалният сайт
на организацията

Най-значителни различия в заплащанията на висшисти и хора без висше образование има в САЩ (и за мъжете, и за жените), следват Италия (за мъжете) и Португалия (за жените).

За образованието тук | там

Или докато в България четем в отворено писмо до МОМН отчаянието и омерзението от недовършената реформа в образованието, в Америка президентът Барак Обам чертае новото бъдеще за страната си през призмата на образователна реформа

21.09.2009
KNIGITE.NET • Интернет книжарница

За жалост не познавам речта на Барак Обама в оригинал. И затова за интонацията и патоса на тази реч мога само да се досещам от нейния отглас в медиите. Самият факт обаче, че в най-развитата в технологично отношение страна в света президентът поставя с огромна тежест проблема за образованието на нацията и за нуждата от реформа, която да е адекватна на времето, в което живеем, и на бъдещето, което ни очаква, би следвало да ни накара да се замислим за пореден път над простичкия въпрос „Къде сме ние?“. И така: къде сме? Каква реформа придвижваме? Вижда ли някой края на тази реформа? И когато някога все пак стигнем края ѝ, къде ще сме тогава спрямо приоритетите, които водещите страни си поставят днес?

„Ние българите” - на живо от Виена

От началото на този октомври българите в австрийската столица Виена ще се сдобият със собствено радио-предаване. „Ние българите“ ще се излъчва на български език.
Автор: Юлия Дамянова
21.09.2009
Източник: DW-WORLD.DE

Българското медийно присъствие в Австрия

Идеята за “Ние българите” е на Иван Карчев, който е автор и на “Бригада” - първото българско телевизионно шоу в Австрия. То се излъчва по виенския алтернативен телевизионен канал “Окто.” Домакинът на българското радио-предаване - Оранж, може да се слуша на цялата територия на австрийската столица. Оранж се самоопределя като “некомерсиално частно радио.” Съществува от 1998 година и предоставя честотата си на различни национални, социални и културни групи във Виена. Радио-предаването “Ние българите” ще е третата медия на български език в Австрия. То и телевизионното шоу “Бригада” бяха предшествани от списанието “Българите в Австрия”, което излиза вече близо две години.

Фондация „Братя Мормареви“ връчи ежегодните си литературни награди за ученици

Автор: Ася Методиева
Източник: БНТ.БГ

Неиздаван досега ръкопис на братя Мормареви ще види бял свят близо 60 години след неговото създаване. Ръкописът е бил притежание на един от двамата братя - Марко Стойчев, и е със заглавие “Гневът на мачките”. Фондация „Братя Мормареви" връчи за трета поредна година награди за есе и разказ в ученическия конкурс "Бодлите на таралежите".
И тази година таралежите доказаха, че за писането си трябват и бодли. С остър ум Александрина Георгиева от Бургас за втори път спечели първа награда в конкурса на братя Мормареви. Най-впечатляващо за журито се оказа есето на Иван Бадински от София.
Иван Бадински – първа награда за есе: "Винаги, когато напиша нещо, се чувствам много добре. На английски има много хубава думa - "in high spirit", което буквално означава с висок дух, така да го кажа."
Отличени за творбите си бяха и Николай Великов и Мария Николова.
За три години броят на участниците се е удвоил, а с това и хубавите текстове, отбеляза председателят на фондацията Кънчо Стойчев. А на следващите награди догодина той си обеща да разлисти издание на ръкописа, открит в архивите на баща му.
Кънчо Стойчев – председател на фондация “Братя Мормареви”: "Това е роман пародия на редица образци в световната литература, на редица жанрове и същевременно пародния на онова време."
По традиция и тази година освен отличените на първо място ученици фондацията награди и техните учители по литература.

Роман за Фердинанд печели конкурс „Развитие“

„Ex oriente lux, От изток иде светлината", Стефан Бакърджиев
Източник: НЮЗ.БГ

Стефан Бакърджиев спечели голямата награда на конкурс „Развитие" за непубликуван български роман.
В осмото издание на конкурса се явиха 71 текста, от които журито - проф. Ивайло Знеполски, Алек Попов и Георги Господинов - номинира пет.
Романът на Бакърджиев „Ex oriente lux, От изток иде светлината" спечели наградата в спор с Александър Джоганов - „Крачолов", Волен Митев - „Добрият, лошият...и Мария", Десислава Димова - „Портрет на художника като млад", Йордан Бозушки - „Изкуството да ни се случват хубави неща".
Да си сред номинираните според главния редактор на news.bg Милослав Йосифов е категорично доказателство за качеството на представените от авторите текстове.
На церемония в столичната книжарница „Пингвините" председателят на журито проф. Знеполски обяви победителя, а председателят на организатора на конкурса фондация „Развитие 21", Александър Александров, връчи на Бакърджиев статуетката на конкурса.
Победителят получава още 5 хиляди лева и договор за издаване на романа.
Интересът към конкурса продължава да бъде много голям, заяви проф. Знеполски. Той изрази изненадата си колко много хора искат да се изразят чрез роман. Другото, което прави впечатление, това е обогатяване на географията на пишещите, заяви още той и подчерта, че голяма част от романите идват от различни краища на страната.

Известни са шестимата финалисти в конкурса на фондация ВИК за БЪЛГАРСКИ РОМАН НА ГОДИНАТА

KNIGITE.NET • Интернет книжарница

На 16 септември в зала 49 на Театър „София“ жури в състав проф. Милена Кирова, проф. Светлозар Игов, Кристина Патрашкова, Георги Тенев обсъди допуснатите до този етап текстове и избра шестте романа финалисти в конкурса:
Богдан Русев – "Къщата"
Виргиния Захариева – "9 зайци"
Галин Никифоров – "Фотографът"
Захари Карабашлиев – "18% сиво"
Красимир Дамянов – "Дневник на една пеперуда"
Милен Русков – "Захвърлен в природата"
Авторите на шестте обявени романа ще получат парични награди по 500 лева, осигурени от ЕВРОШАНС, а победителят – през месец ноември - Голямата награда в размер на 10000 лева, осигурена от Вик Транслейшънс EVS, България.

Носители на наградата ВИК са

Стефан Кисьов „Екзекуторът“ (2004) [откъс • препратка]
Емил Андреев „Стъклената река“ (2005) [откъс • препратка]
Боян Биолчев „Амазонката на Варое” (2006) [откъс • препратка]
Георги Тенев „Партиен Дом” (2007) [откъс • препратка | N/A]
Евгения Иванова „Фото Стоянович” (2008) [откъс • препратка | N/A]

През 2008 година „Амазонката на Варое“ на Боян Биолчев е с номинация за роман на годината във Франция.
[източник НЮЗ.БГ]

1001 кандидатгимназистки бисера

Издателство КОНТЕКСТ
KNIGITE.NET • Интернет книжарница

Open publication - Free publishing - More children

Тестове по езикова култура. Разсекретени варианти от кандидатстуденстката 2008 година

Издателство КОНТЕКСТ
KNIGITE.NET • Интернет книжарница

Open publication - Free publishing - More tests

В нощта на учените хитът е поезията

Водещи научни специалисти четат свои стихове в Нощта на учените
KNIGITE.NET • Интернет книжарница

Събитието: Нощта на учените
Датата: 25 септември 2009 година
Мястото: зала 2140 във 2 блок на Техническия университет
Началото: 20.30 ч.
Сензацията: Нощта на учените е музикално-поетичната вечер, организирана от Съюза на учените в България, част от програмата на петото издание на Европейската нощ на учените. Мотото на тазгодишното издание е „Starlight“. Изданието посветено на астрономията и новите технологии.
В Нощта на учените ще бъдат обявени победителите във втория конкурс за стихове на български учени, ще бъде представен и сборникът „Стъпки 2“, в който са събрани всички участвали в конкурса произведения.
Освен в поезията учените ще покажат таланта си и в областта на музиката, изобразителното изкуство и фотографията.

Мечо Пух се завръща

Мечо Пух: Завръщане в Голямата гора
Автор: Дейвид Бенедиктъс
Художник на илюстрациите: Майк Бърджес

Източник: KNIGITE.NET • Интернет книжарница

Търсете от 5 октомври в KNIGITE.NET • Интернет книжарница първото официално продължение на "Мечо Пух" на А. А. Милн и Ърнест Х. Шепард.
Наследник на Алън Милн като разказвач на приключенията на Пух и другарите му е Дейвид Бенедиктъс, а илюстрациите са на Майк Бърджес. Бенедиктъс е автор на повече от 25 книги (романи и научнопопулярни заглавия), като вторият му роман втория – You are a Big Boy Now, е адаптиран за голям екран от Франсис Форд Копола. Работил е като асистент на Тревър Нън в Ройъл Шекспир Къмпани, бил е редактор в Канал 4 и продуцент на „Книга за лека нощ” за Би Би Си Радио 4.
Преводът на български език е на Емилия Л. Масларова, а преводът на стиховете – на Владимир Трендафилов. Издателят „Егмонт–България“ разкрива, че у нас книгата идва в луксозен вариант, а коричната цена е 19.95 лв.

Възход и гибел на великите империи

KNIGITE.NET • Интернет книжарница

„Възход и гибел на великите империи“ хвърля светлина върху хегемонията на 25 империи от всеки период на световната история. Книгата дава ярко и изящно описание на всяка една от тях, характезирайки структурите на властта, социалните и културни величини в основите им и проследява причините за възхода и гибелта им.
Авторът Ендрю Тейлър е работил като журналист в телевизия, вестници и списания в Англия и Близкия Изток и води рубрика в „Сънди таймс”. Автор е на: „The World of Gerard Mercator” (Светът на Герхард (Герардус) Меркатор), “A Plum in Your Mouth” (Слива в устата ти) and „God’s Fugitive: The Life of C.M. Doughty” (Божият беглец: животът на К. М. Даути).

840 библиотеки кандидатстват за включване в програмата „Глоб@лни библиотеки - България"

Програма „Глоб@лни библиотеки - България" цели чрез интернет да улесни достъпа до информация и услуги
Източник: ГЛОБ@ЛНИ БИБЛИОТЕКИ

840 библиотеки кандидатстват за включване в програмата „Глоб@лни библиотеки - България" за етап 2009 г.
Кандидатурите са подадени съвместно с 245-те общини, на територията на които се намират съответните библиотеки и читалища. Така общините поемат ангажимент да предоставят необходимата дългосрочна подкрепа за всички библиотеки, включени в кандидатурата. Средно по 3 предложения за включване на библиотеки в програмата са подадени от общините, като най-голям брой кандидатури - 14 и 13 - са представили община Дулово и община Плевен.
95% от кандидатурите са на читалища, 3% - на регионални библиотеки, по 1% - на общински и градски библиотеки.
Програма „Глоб@лни библиотеки - България" цели да улесни достъпа до информация и услуги чрез Интернет за българските граждани. Предвижда се 900 обществени библиотеки от цялата страна да получат информационно и телекомуникационно (ИТ) оборудване и достъп до интернет, с които да разширят обхвата на услугите за библиотечните посетители и местната общност. Програмата предвижда чрез набиране на допълнителни средства да се осигури ИТ оборудване за още поне 700 обществени библиотеки. Близо 3 000 библиотечни служители от над 1 600 библиотеки ще бъдат обучени в компютърни умения, нови услуги и библиотечен мениджмънт.

Наясно ли е обществото ни със своята литературна класика

Да не бързаме с преоценките, съветва Стела Стоянова
Източник: СТАНДАРТ НЮЗ

Що се отнася до списъка от автори обаче, аргументите и на преподавателите, и на цялото общество, което вечно претендира за неговото обновяване, без да знае какво точно има предвид, доста издишат. Или най-малкото си противоречат, защото същите хора, които твърдят, че Вазов е отживял, най-силно протестираха, когато един бивш министър случайно се изпусна, че е предложил отпадането на "Аз съм българче". Да не говорим, че същите тези хора извадиха "Под игото" на челно място в една псевдолитературна класация, но са склонни да въздишат тежко, когато той се падне на матурата. Всъщност не е възможно да се промени списъкът на авторите в едно общество, което не е наясно със своята литературна класика. И не е направило преоценка на значимостта ѝ в литературен и исторически план, но иска няколко автори на учебници да му свършат работата. Ако можем да превръщаме едни творци в емблеми, но да не искаме те да влизат в читанките, значи нещо куца по отношение на разбирането ни за себе си. А това не се поправя с каквато и да е учебна програма. Ако ще и да я напълним само с "Хари Потър", а "Аз съм българче" да включим по изключение, и то като комикс, това няма да промени факта, че ни липсват устои. Цялата работа, която литературната ни критика свърши за 20 години, бе да задраска идеологемите на Пантелей Зарев и да ги замени с постмодерна лексика и терминология, доста неприложима към някои от тези произведения. Тя може и да им е вдъхнала нов живот, но той е изкуствен. Реанимирани с "дискурси" и "наративи", Вазовите "Чичовци" не стават по-актуални, отколкото са били досега, и никой не бива да иска това от тях. Аргументите, че децата трябва да учат само това, което им е близко, биха могли да доведат до разпад на образователната система, ако ги приложим докрай. Само че, кой знае защо, никой не ги използва, когато става дума за уроци по математика или физика. Единствено от часовете по литература се иска, бог знае защо, да са розови, захаросани, симпатични и достъпни като кукли Барби, с единствената идея, че иначе децата нямало да четат.
В този смисъл може би, каквато и реформа да се предприеме, не бива да бързаме да "вадим" или "слагаме" този и онзи автор в учебните програми съобразно злободневния контекст на разбираемостта според мнозинството. Той е част от един по-голям идеологически код - този на обществото ни като цяло. Утре може да е друг. Може да ни писне от Барбита. Може даже и Вазов да ни потрябва.

Учебникът сам по себе си е достатъчен, смята зам.-министърът на образованието Милка Коджабашева

Грифът „Одобрено от МОМН” слага край на всяка конкуренция
Източник: Агенция ФОКУС

Съгласно нормативната уредба учебният процес се подпомага от учебници и учебни помагала, като изискването е да се одобряват до три учебника. Ако има разнообразие от учебници извън одобрените, то не би могло да е с грифа „Одобрено от МОМН”. Така че такъв учебник не влиза в конкуренция с останалите три, които са одобрени, обяснява позицията на МОМН зам.-министърът на образованието Милка Коджабашева. Учебни помагала има, но учебните помагала от първи до седми клас, където се ползват учебниците за безвъзмездно ползване, биха подпомогнали процеса, но не са задължителни, учебникът сам по себе си е достатъчен, допълва зам.-министър Коджабашева. Това не са единствените източници на информация. Осигуреността на учебниците за безвъзмездно ползване е на 100 % и са доставени в училищата.
Учебниците са осигурени. Много внимателно трябва да се подхожда към учебните помагала и това, какво трябва да бъде избрано. Списъците с одобрени учебници и помагала са качени на сайта на МОМН и на сайтовете на всички регионални инспекторати. Родителите трябва да подходят много внимателно и най-добре след като разговарят с преподавателя по съответния учебен предмет.

Публично-частна агенция за оценка на висшите училища готви МОМН

Източник: СТАНДАРТ НЮЗ

Най-високата оценка по скалата на Националната агенция за акредитации много добър са получили 30 от общо 52-та университета у нас, макар някои от тях да не успяват да запълнят със студенти дори и на четвърто класиране обявените си специалности. За преодоляване на уравниловката и за изграждане на реален рейтинг на висшите училища МОМН се готви да създаде публично-частна агенция, която да извърши оценка на ВУЗ-овете по нови, независими от досегашните показатели. Обвързването на новата оценка с финансирането на висшите учебни заведения ще принуди слабите университети сами да отпаднат от системата, смята зам.-министъра Сергей Игнатов.