понеделник, 28 февруари 2011 г.

1001 НЕНАУЧЕНИ УРОКА

Откъс от подготвяната в издателство КОНТЕКСТ четвърта част на поредицата
ДА ПИШЕМ БЕЗ ГРЕШКИ

Севт III и Александър Дюма-старши
Къде е тук правилото?


Дюма-старши? Значи има и Дюма-младши! Да, има. При това с еднакви имена: Александър Дюма-старши е автор на прочутите приключенски романи „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“, а Александър Дюма-младши (едно от трите незаконородени деца на Дюма-старши) е автор на романа „Дамата с камелиите“ (върху който се базира Вердиевата опера „Травиата“).
Но да оставим настрани фактите от литературната история и да се вгледаме в езиковите подробности. Примерът със Севт III ни дава повод да поговорим за употребата на главни и малки букви при задпоставни определения и приложения към собствените имена.
Когато задпоставното определение към собствено име е изписано с думи числително, то се пише с главна буква: Борис Първи, Севт Трети, Александър Първи.
Задпоставните приложения (от типа син, баща, старши, младши, ага) към собствени имена се изписват с малка буква. Ако тези приложения пък са баща, син, младши, старши, между тях и името се пише и тире: Александър Дюма-баща, Александър Дюма-старши, Александър Дюма-син, Александър Дюма-младши. Но: Али ага, Сюлейман паша, Петко войвода.


Стефан Пеев


Няма коментари:

Публикуване на коментар