Всъщност така се чувствам. Десетки мисли полетяха от мен през мрежата неизвестно къде. Някой са леки, дори лековерни и глуповати. Други са тежки, тромави или претенциозни. Има и прости, смислени и мъдри. Веднъж откъснати, като капещите листа на дърватата през есента, те се устремяват във въздуха към своя възход, за да бъдат накрая неизбежно победени от силата на земното притегляне. Всъщност, когато листото се откъсне от клона на дървото, то все още сънува само своето извисяване. Падението не идва в съня. Падението се случва винаги наяве.
Няма коментари:
Публикуване на коментар