Да четеш поезия се иска смелост. Поезията отказва просто да те информира за събития някога или събития сега.
Поезията отказва да съобщава. Тя не търси онази част от твоето обществено аз, която е готова да влезе във всеки публичен диспут с убеждението за своята правота и разбиране на истината.
Поезията отказва да приеме твоята истината.
Защото истината – това е поезията.
Когато четеш стиховете на поета, продължаваш да се учиш. Всъщност поезията ти показва колко незнаещ си, като ти разкрива неподозираните тайни на битието.
Когато четеш стиховете на поета, продължаваш своето възпитание. Всъщност поезията ти показва колко невъзпитан си, като възпитава чувствата ти.
Когато четеш стиховете на поета, пред теб се разкрива дълбочината на красивото – необятността на неговия простор е плашеща и мамеща едновременно.
Когато четеш стиховете на поета, ти ставаш друг, за да преоткриеш себе си.
А за преоткриването на себе си се иска смелост. Смелостта да четеш поезия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар