Когато вземеш автора в ръка...
Разбира се, това е метонимия. Да вземеш някого в ръцете си, означава да го прегърнеш. В ръцете на добрия читател обаче метонимията се превръща в метафора – досегът с книгата, досегът със стиха е досег с човека.
Добрият читател е лошият читател.
Това е читателят, който не прощава.
Алчният.
Искащият.
Търсещият.
Понечиш ли да говориш на хората, разтваряш ръце като за разпятие (мъдро прозря поетът).
И в този миг на беззащитност си най-силен, защото силата е в страданието, което можеш да поемеш в себе си, без да прекършиш вярата си.
Когато вземеш автора в ръка...
ти поемаш по пътя към другия, а между теб и него ляга СВЕТЪТ.
И в този свят – по-чуден и по-изумителен от света на Алиса и на Питър Пан – авторът и читателят изгубват себе си в търсене на просеката.
Ние четем не за да стигнем, а за да намерим посоката; да се научим да я виждаме и никога да не я губим в сърцето си.
Всеки акт на четене е ОТРЯЗЪК.
Всяка среща с автора е ПРИБЛИЖАВАНЕ.
Всеки опит за разбиране е ОТДАЛЕЧАВАНЕ.
Всеки прочит е ДИАЛОГ: непрестанен, несекващ диалог с битието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар