неделя, 6 февруари 2011 г.

ВЛАСТЕЛИН НА БИТИЕТО

Думи

Понякога се питам дали думите ми ми принадлежат. Те идват при мен, без да съм ги търсил, присядат някъде кротко в съзнанието ми, изпълват го със смисъл и с едно неподозирано усещане за сетивност, което никоя друга клетка в тялото ми не е в състояние да сътвори. Отпърво се вслушвам в тях и се отдавам на усещането, което създават. После започвам да виждам смисъла им и се старая да следвам логиката им. Понякога ги карам да се върнат назад, да опитаме да сменим посоката. Приличам по-скоро на режисьор, отколкото на автор. С думите живеем един живот, но в него всеки има своето пространство и битие. Последната проверка за всеки текст е дали няма пролуки във вътрешния му ритъм. Вече не мога да си представя текст без ритъм. Словото буквално пулсира от своите вътрешни енергии. Всяка дума идва заредена със смисъл и с двойствена интонационно-логическа акцентност. Усетът за тази акцентност е усет за ритмиката на словото. Ритмиката на словото е израз на ритмиката на битието. Словото е единственият властелин на битието.

Може би така трябва да разбираме думите на евангелиста Йоан:

В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
То беше в начало у Бога.
Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало
(Йоан 1:3).

Стефан Пеев