вторник, 22 февруари 2011 г.

СТРАХОВЕТЕ НА ПОЕТА

Добромир Тонев

Докато подготвях новата публикация за проекта 40 ДНИ И 40 НОЩИ С ДОБРОМИР ТОНЕВ се случи нещо странно. Последиците от него са тези няколко непрофесионално подготвени, но безспорни редове.
Търсачката в Acrobat започва своя бяг по авторовия текст. Тя търси думата „страх“ – заглавието на стихотворението за публикуване днес. Но СТРАХ II на Добромир Тонев упорито се крие в стиховете му, а вместо него изскачат един след друг страховете на поета:

Ти мъкнеш като охлюв своя страх,
прибираш се във себе си при допир.
(Ако животът е един антракт)

Надеждата и нощем
прогонва на страха ми ципокрилите.
(Нежна машина)

Ти бе доскоро мисълта за полет,
болезнено затворена в яйцето
на моя страх – далеч от всеки поглед
(Синьо равновесие)

И по-добре погребан под останките
на сините въздушни построения,
отколкото зазидан в едностайния
живот на страхове и подозрения.
(Синьо равновесие)

Да имаш покрив, а да нямаш дом,
да имаш нежност, а да се страхуваш...
(Да имаш покрив, а да нямаш дом)

Това е само малка част от страховете на поета, които ние усещаме, но някак си не забелязваме. Подминаваме обвити в удобството на всекидневието. И сигурни, че чуждият екзистенциален ужас е далеч. Той може да ни докосне единствено от театралната сцена на естетичното, където ние сме сигурни и спокойни за неговата условност.

Страховете на Добромир Тонев остават неоткрити. Неразбрани. Защо ли?


Стефан Пеев