понеделник, 21 февруари 2011 г.

ПОЕТИТЕ НЕ УМИРАТ ТАКА

Данте

Разказват, че го намерили дни след смъртта му – сам, изстинал, мъртъв. Обидно. И грозно: за всекиго. Независимо дали си талантлив или обикновен, заможен или средностатистически.

Поетите обаче не умират така.
Единственото, което може да убие поета, е да затворим сърцето си за словото му. Да станем бездушни вещи в бездушния свят на социалната утопия, наречена МОЛ-овистика. Тогава заедно с поета от този свят си отиваме неусетно и ние: скучен придатък към един скучен свят на измислено бляскаво шоу – несъзнавана пародия на рая, лишена от смисъл, посока и човешко присъствие.


Стефан Пеев