Обичам старите си обувки. Всичко в тях ми е познато. Кракът ми не стъпва в тях, а сякаш те го обгръщат, поемат, приласкават.
Старите обувки са винаги спомен и носят носталгия: по извървените, а и по... неизвървените пътища – пътищата, по които не съм посмял да тръгна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар