- Защо? Заради глобализацията ли?
- Консуматорът има само бъдеще. Човечеството по научно и техническо, и друго развитие надмина - и то с една епоха - всичко, което някога е съществувало. Просто няма скрита истина. В дисциплиниращите пространства, да речем, болните, мислят: „Не трябва да е така, има и една скрита медицина”. Тайна билка, която само бабата знае или може да я открие. Или някой може да ти врачува, или можеш да идеш в църквата да те излекуват. Разни алтернативи има. И на всичко има алтернативи – на политическата власт, на родителската, медицинската и т.н. Има едни истински неща, те са нашата духовна родина и ние се връщаме там, черпим сили и се борим с живота около нас. Днес нищо в миналото, ама нищо не ти помага... Покажи ми го. Някаква стара медицинска техника? Ами те намериха ДНК-то. Някакви тайни на учителството? Интернет ти е учител без учител и всичко знае. Няма никъде складирано знание, цялото знание е пред тебе. Няма някакво място, дето то да се крие. Някакъв герой политически, който нещо ни е завещал? Или истински цар? Нищо. Във всяко отношение средствата решително изпревариха целите, така да се каже. И съответно миналото умря, спихна се.
- Това не е ли, защото светът престана да бъде линеен и стана кръгъл?
- Аз казвам малко по-другояче. Казвам, че новите поколения са номади. Те напускат нашите привични градове, има духовно номадство. Промяната е огромна, тя е гигантска, генерална. Те не се връщат, не препрочитат. Казваме: „Те четат малко”. Нищо не е, че малко четат – те почти не препрочитат. Не се образуват пунктове на заедност в миналото. Няма „вечен” град. Той просто ходи нанякъде и постоянно нагазва в следваща ливада... Той минава и през нашите градове, но така - отиде, види, хареса му, не му хареса. Той не се връща. Младото поколение по принципно друг начин е устроено от нас. Те просто вървят. Просто има огромно духовно номадство. А книгата, тя е въобще... тя изисква йерархия някак си, т.е. минало, твърди, вечни отношения.
Това, разбира се, не значи, че няма да им хареса Моцарт. Но със сигурност значи, че светът няма да е организиран: на първо място Моцарт, на второ Бетовен, на трето... и т.н. Това е съвсем нов свят, за който даже, честно казано, не ми се говори, понеже и аз не съм гадач, нито пък съм негов жител, освен по принуда.
Разговора водиха Копринка Червенкова и Христо Буцев
Няма коментари:
Публикуване на коментар