Слушам Теодосий Спасов и си мисля за неща – немузикални. Спомням си за моята бивша преподавателка по история от Математическата гимназия в Пловдив в края на 70-те на миналия век. Изключителен човек; откровен и начетен учител. Срещнах я няколко години след промените. Беше ми трудно да я нарека госпожа Попова. Пряма и дори рязка по своему, другарката/госпожа Попова ме изненада с бележките си за социализма. В паметта ми се е врязла репликата ѝ „Икономиката да не е дама – да я ухажваш и тя да цъфти. Който не иска да приеме закономерностите в крайна сметка достига до задънена улица“.
Не мога да изляза от този кръг мисли. Дори Теодосий е някак далече в момента. В гърлото ми е заседнала буца. Тягостна и тежка буца на чувството, че икономиката не е дама, но май само госпожа Попова знае това.
Стефан Пеев
Икономиката да не е дама.
Икономиката не е дама.
не е дама
икономиката
другарката...
госпожа Попова
Не мога да изляза от този кръг мисли. Дори Теодосий е някак далече в момента. В гърлото ми е заседнала буца. Тягостна и тежка буца на чувството, че икономиката не е дама, но май само госпожа Попова знае това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар