Иконопис, от „икона“ и „изписвам“(рисувам) е вид изобразително изкуство тясно свързан с християнството и разпространен най-вече в източноправославния свят. В античността с понятието „εικών“ („икон“) са обозначавали обикновените изображения (на философи, владетели, атлети, куртизанки) за да ги разграничат от изображенията на божества. В християнската традиция терминът е придобил противоположно значение.
Според легендата за цар Авгар, разказана от епископ Евсевий Кесарийски, първообраз на всички икони е ленената кърпа („Убрус“) с която Христос подсушил лицето си. Този разказ утвърждава божествения, неръкотворен произход на иконописното изкуство.
Корените на иконописта са в ранно-християнската епоха (3–5 век). Най-древните изображения от този род са открити в подземните галерии (катакомби) обитавани от християни преди утвърждаването на християнството като официална религия в Римската империя – 313 г. В катакомбата „Присцила“ е запазено изображение представящо кърмещата Богородица което впоследствие ще се превърне в иконографската композиция „Богородица Млекопитателница“. Някой антични сюжети биват преработени и получавайки нова трактовка поставят началото на този нов тип изкуство. Добре известната жанрова статуетка „Добрият пастир“ се превръща в изображение на Христос връщащ в правата вяра заблуден мирянин. Предполага се, че изображението на свети Георги побеждаващ дракона се корени в Аполоновата победа над Питон.
Едни от най-ранните образци на иконописта запазени до днес са изпълнени в енкаустична техника. Те произхождат от синайския манастир „Света Екатерина“ в Египет и датират от 5–7 век. В тях все още е запазена пластичната моделировка характерна за античното изкуство. Стилът, техниката, както и областта от която произхождат отвеждат към традициите на фаюмския портрет.
Източник: УИКИПЕДИЯ
Според легендата за цар Авгар, разказана от епископ Евсевий Кесарийски, първообраз на всички икони е ленената кърпа („Убрус“) с която Христос подсушил лицето си. Този разказ утвърждава божествения, неръкотворен произход на иконописното изкуство.
Корените на иконописта са в ранно-християнската епоха (3–5 век). Най-древните изображения от този род са открити в подземните галерии (катакомби) обитавани от християни преди утвърждаването на християнството като официална религия в Римската империя – 313 г. В катакомбата „Присцила“ е запазено изображение представящо кърмещата Богородица което впоследствие ще се превърне в иконографската композиция „Богородица Млекопитателница“. Някой антични сюжети биват преработени и получавайки нова трактовка поставят началото на този нов тип изкуство. Добре известната жанрова статуетка „Добрият пастир“ се превръща в изображение на Христос връщащ в правата вяра заблуден мирянин. Предполага се, че изображението на свети Георги побеждаващ дракона се корени в Аполоновата победа над Питон.
Едни от най-ранните образци на иконописта запазени до днес са изпълнени в енкаустична техника. Те произхождат от синайския манастир „Света Екатерина“ в Египет и датират от 5–7 век. В тях все още е запазена пластичната моделировка характерна за античното изкуство. Стилът, техниката, както и областта от която произхождат отвеждат към традициите на фаюмския портрет.
 |  |  |  |  |
Няма коментари:
Публикуване на коментар