Преглеждам бележките си, разхвърляни из блога, и неволно усещам, че голяма част от тях са плод на отчаяние – едно сякаш обречено усилие да се внесе историческа перспектива в случайните или преднамерени разговори в мрежата, да се упорства докрай срещу съвременното номадство; номадството на един живот тотално лишен от метафизика и приклещен в измеренията на тук и сега съществуването.
На кого му минава на ум днес, че най-ценното в живота е безсмъртието. Християнски мислещият човек вярва в безсмъртието на душата. А атеистично настроеният? Нима за него безсмъртието е само празен звук?
Да убиеш Бог е лесно. Ницше го направи преди много години. И потъна подир туй в своето сифилистично умопомрачение.
Трудното е да създадеш Човека. А идеята за Човека е безсмислена без хипотезата за безсмъртието. Смисълът на безсмъртието е в отговорността за думите и действията ни. Това, което правим тук и сега, днес, в този момент не отминава безвестно във времето. То отеква в идващато. Всяко днешно съдържа формата и идеята на утрешното. Невъзможно е да живеем единствено и само за себе си. От това, което сме днес, зависи какъв ще е животът утре – животът след нас.
Стефан Пеев
На кого му минава на ум днес, че най-ценното в живота е безсмъртието. Християнски мислещият човек вярва в безсмъртието на душата. А атеистично настроеният? Нима за него безсмъртието е само празен звук?
Да убиеш Бог е лесно. Ницше го направи преди много години. И потъна подир туй в своето сифилистично умопомрачение.
Трудното е да създадеш Човека. А идеята за Човека е безсмислена без хипотезата за безсмъртието. Смисълът на безсмъртието е в отговорността за думите и действията ни. Това, което правим тук и сега, днес, в този момент не отминава безвестно във времето. То отеква в идващато. Всяко днешно съдържа формата и идеята на утрешното. Невъзможно е да живеем единствено и само за себе си. От това, което сме днес, зависи какъв ще е животът утре – животът след нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар