четвъртък, 18 август 2011 г.

ГОЛЯМОТО ЛИЧИ ОТ РАЗСТОЯНИЕ

Сергей Есенин
Сергей Александрович Есенин (1895–1925) е руски поет. Ранната смърт, неодобрението на част от литературния елит, популярността сред широката публика и ексцентричното поведение го превръщат в легендарна фигура в руската литература.
Макар че е един от най-популярните поети в Русия и правителството му организира тържествено погребение, голяма част от произведенията на Есенин са забранени и са публикувани отново в Съветския съюз едва през 1966.





ПИСМО ДО ЕДНА ЖЕНА

О, знаете,
разбира се, че знаете
как аз стоях,
в стената гръб опрял,
а вие бурно ходехте из стаята
и с резки изрази ми
вдигахте скандал.

Говорехте:
съюзът ни разбит е,
така измъчи ви
налудният ми път,
че трябва с нещо да се заловите,
а мойта участ -
падане до смърт.

Обична!
Не обичахте ме мене.
Не знаехте, че в хорския котел
бях като кон, подгонен и разпенен
от смел ездач - в пришпорването смел.

Не знаехте,
че в този плътен дим,
в разбъркания бит от бури
измъчва ме въпросът нерешим -
какво съдбата ни притуря.

Лице в лице
лицето не личи.
Голямото личи от разстояние.
Щом над морето зафучи,
в платната плисва отчаяние.

Светът е кораб!
Някой там
за нов живот и нова слава
на ураганите в пастта
насочи руля величаво.

Е, кой от нас на палубния под
не пада, не повръща и не псува?
И малко са, с кален живот,
във люшкане да не танцуват.

И аз тогаз
сред грозен шум,
но знаещ как стоят нещата,
се спуснах в корабния трюм,
за да не гледам повърнята.

Трюмът бе
руска механа.
И здраво чашата си хванах,
та - сам на ничия страна -
да се погубя
във пиянство.

Обична!
Мъчех ви аз, знам,
с умора ме поглеждахте
и с жалост:
че аз пред вас, пред вас аз сам
се разпилявах във скандали.

Но пък не знаехте,
че в този дим,
в разбъркания бит от бури
измъчвам се
с въпроса нерешим,
какво съдбата ни притуря...
. . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Години оттогава,
днес е друг въпрос.
По-инак чувствам, мисля - и не крия.
И казвам аз на празничния тост:
Хвала, хвала на рулевия!

Сега ме бие
впрочем сантимент.
Припомних си как бяхте изтерзана.
И искам да ви съобщя
със мен
какво бе
и какво накрая стана!

Обична моя!
Толкова съм горд:
не се пребих по стръмнината.
Във мен съветският народ
днес има яростен приятел.

Не съм
какъвто беше "той".
Не бих ви мъчил пак
като във дните раншни.
За свободата и труда
днес съм готов
да стигна даже до Ламанша.

Простете...
Знам: не сте онази "тя" -
живеете
с мъж умен и заслужил;
не ви е нужна нашта суета
и аз ей толкова
не съм ви нужен.

Живейте
както води ви светът,
зад дверите му обновени.
Изпраща поздрав,
помнещ ви до смърт
един познат -
С е р г е й Е с е н и н.

1924

© Сергей Есенин
© Огнян Антов, превод от руски


Сергей Есенин Сергей Есенин Сергей Есенин Сергей Есенин Сергей Есенин


***

Вижу сон. Дорога черная.
Белый конь. Стопа упорная.
И на этом на коне
Едет милая ко мне.
Едет, едет милая,
Только не любимая.

Эх, береза русская!
Путь-дорога узкая.
Эту милую как сон
Лишь для той, в кого влюблен,
Удержи ты ветками,
Как руками меткими.

Светит месяц. Синь и сонь.
Хорошо копытит конь.
Свет такой таинственный,
Словно для Единственной —
Той, в которой тот же свет
И которой в мире нет.

Хулиган я, хулиган.
От стихов дурак и пьян.
Но и все ж за эту прыть,
Чтобы сердцем не остыть,
За березовую Русь
С нелюбимой помирюсь.

2 июля 1925

© Сергей Есенин


* * *

Тихие дома, улицы все спят.
Я запомню эти глаза, что мне говорят.
Свежая листва, огоньки горят
Я запомню эти слова, что мне говорят.

Васильковых глаз первый смелый взгляд
Я запомню эти глаза, что мне говорят.
Смятая трава, песня глухаря.
Я запомню эти слова, было все не зря.

Свежая листва, огоньки горят
Я запомню эти слова, что мне говорят.

Тихие дома, улицы все спят.
Я запомню эти глаза, что мне говорят.
Свежая листва, огоньки горят
Я запомню эти слова, что мне говорят


Източник на информацията: УИКИПЕДИЯ
Източник на стиховете в превод на български език: ЛИТЕРНЕТ
По темата още:

Анастасия Карнаух | ВЕЧНО ТЪРСЕЩИЯТ ЛЮБОВ – СЕРГЕЙ ЕСЕНИН